Той прескочи трупа на някакво светло косместо животно и пристъпи към дупката в стената и тавана. Откъде бе дошъл шумът? Нямаше ни най-малка представа. Какво бе причинило това? Дали стената бе паднала под собствената си тежест поради некачественото строителство? Или пък от някоя бомба, хвърлена от небесен кораб? Кой знае?
Погледна навън и забеляза широк декоративен каменен перваз, който минаваше под терасите на последния етаж и на една от стените на киното. Той напрегна зрението си и се вгледа по-внимателно в полупрозрачната мъгла, която се носеше около него, и точно там видя още една дупка, подобна на тази, която водеше към горния етаж на киното.
— Аха, значи оттук влизаш вътре.
Погледна надолу. Мъглата му пречеше да види ясно калдъръмената улица на около дванадесет метра под него, но определено нямаше да омекоти падането му, ако се подхлъзнеше от перваза.
Но нямаше друг избор. Беше стигнал толкова далеч и не можеше да се откаже. Негов дълг бе да отърве Лондон от още една вештица тази вечер.
Съвсем внимателно той стъпи отвън на перваза, отпускайки тежестта си постепенно, за да провери дали ще го издържи. Явно бе достатъчно здрав. Стискайки пистолета в дясната си ръка, като с лявата се подпираше на стената за опора, той постепенно се отдалечи от безопасността на отвора и започна да се движи по перваза. Отдясно океанът от мъгла го очакваше в прегладнялата си паст, а под него някакви нищожни двадесет сантиметра гранит и хоросан го придържаха, за да не падне.
То се появи, когато той беше на половината разстояние от дупката. Таниел беше така съсредоточен да не падне, че закъсня с около секунда с вдигането на пистолета. Една мрачна, мършава сянка, проблясък от подивели кехлибарени очи и къси остри зъби, а после гърмът на оръжието и ужасяващото усещане за безтегловност от изгубеното равновесие. За момент, който сякаш продължи цяла вечност, той се олюля преди фаталния скок към улицата отдолу и после падна.
Протегна ръка инстинктивно, тъй като мисълта закъсняваше, и успя да се хване за перваза. Мускулите на рамото му едва не се откъснаха, щом поеха тежестта на цялото тяло, но той успя да се залюлее и да се хване и с другата ръка. Преди изобщо да успее да се осъзнае, той висеше над обвития с мъгла калдъръм, на ръба между живота и смъртта.
Крейдълджак изрева и изчезна в къщата, преобръщайки нещо по стълбите, в отчаяния си опит да избяга. Таниел нямаше време да усети шока от срещата си със смъртта и започна да се набира нагоре, ругаейки. С помощта на жилавите си мускули успя да повдигне лекото си тяло. Едното коляно, после другото. Изправи се на крака и забързано тръгна назад по перваза. По пътя към отвора към горния етаж на разнебитената къща извади от колана си втори пистолет; предният бе изчезнал в мрака, докато падаше. Дали бе улучил крейдълджак? Вероятно не. Но в никакъв случай нямаше да го остави да се измъкне.
Забравяйки за предпазливостта, той се втурна надолу по тъмните стълби в преследване на целта си. Спускайки се надолу към вратата, която бе оставена отворена заради крейдълджак, той… Писък и нещо, което го нападна отстрани — ревеше и се мяташе, дращеше и плюеше. Той извика, изумен, когато то успя да го събори на земята. Бореше се да се освободи от хватката му, но то нападаше с огромна ярост и бе твърде неудържимо, за да се справи с него. Той успя да се измъкне, без да може да разбере какво го бе нападнало. Хвана ръцете му зад гърба. На бузата му имаше дълбоко одраскване. Боляха го още доста рани, които нещото му бе направило. Но това не бе крейдълджак.
— Що за същество си ти? — попита той, въпреки че не очакваше отговор. Създанието, което го бе нападнало, бе провиснало на ръцете му, дишайки на пресекулки с полупритворени очи. Очевидно бе момиче, но Таниел знаеше, че външният вид в Стария квартал можеше да бъде доста подвеждащ. Тя простена тихо и изгуби съзнание.
ГЛАВА 2
Неукротимата Мис Бенет
Среща с доктор Пайк
Име за момичето
Ловците на вештици бяха най-различни видове. За да се изправиш срещу толкова силен враг, определено бе необходимо да притежаваш мотивация. За едни това бе предизвикателство, срещу което копнееха да се изправят, за да изпъкнат сред останалите; други бяха водени от идеята, че правеха услуга на света. Трети намираха своята причина в религията си или пък се бореха за отмъщение. Някои от тях бяха родени за това, а други просто търсеха своята ниша. Парите блазнеха едните, а другите желаеха да се изправят очи в очи с опасността. Почти всички имаха своите причини и макар да изглеждаха на пръв поглед нормални, повечето криеха тайни, тайни, които ги караха да искат работата, с която никой друг дори не си и помисляше да се заеме. Причината на Кейтлин Бенет бе, че е особен човек.