— Проста задача. Проста — каза Тач. Сега тя чу ръмжене, обърна се и погледна към Пайк със свитите си очички. — Какво беше това, а?
— Точно за това говорех — заяви докторът. — Вештиците имат нужда от тяло-приемник, за да живеят, също като теб. Един от най-старите ни членове се занимава с развъждането на особено жестоки кучета-пазачи. Ние поставяме вештици в тях. Резултатите бяха невероятни, както показаха експериментите ни.
— Хм. По-бързо, скоро идва времето за моята част от церемонията.
Пайк се спря пред една заключена и залостена врата. Там стояха двама набити мъже, които се занимаваха с усмиряване на животни. Ръмженето идваше отвътре, силно и гърлено. Докторът подаде на Тач тънка гривна от гладък метал с един-единствен Страж на нея.
— Моля те, сложи си я. Всички имаме такава. Ще възпре кучетата да те нападнат.
Тач си постави гривната и един от пазачите отключи вратата и я отвори. Реакцията бе незабавна. Ръмженето избухна в подивял лай. Звукът от спъването на веригите се примеси с този от удрянето на огромните им туловища в решетките. В стаята бе тъмно като в рог, но светлината, която проникваше вътре от коридора позволи на Тач да види двете редици с клетки и очертанията на съществата вътре.
— Удивителни са, нали? — каза Пайк. Двамата пазачи пристъпиха към клетките и освободиха кучетата-вештици.
ГЛАВА 26
Кучета-вештици
Пророчествата се изпълняват
Американският начин
Те чуха пристигащите кучета много преди да ги видят и знаеха, че те не бяха обикновени.
— Сигурно са няколко дузини! — предположи Кейтлин. Карвър проверяваше дали пистолетът му е зареден. Усещането за вештици на Таниел се пробуждаше и се засилваше с всяка изминала секунда, докато кучетата се приближаваха към тях.
Намираха се във висока стая с червени колони, достигащи до наклонения таван над тях. В няколко редици бяха подредени дървени пейки и масивни маси, създаващи впечатлението за трапезария. Имаше два свода. Под единия бяха минали, за да влязат, а другият се намираше точно отсреща. В стените имаше две малки вратички.
Звуците се носеха от сводестата врата срещу тях и се засилваха все повече.
— Обърнете масите! — извика Карвър. — Да направим барикади!
Те го послушаха. Вдигнаха две от тежките маси и ги опряха на входа, откъдето идваха звуците. След това обърнаха и останалите пейки и маси, превръщайки залата в лабиринт от препятствия. Сториха всичко това за около минута и затаиха дъх в очакване. Бяха оформили три редици от тежките маси, за да могат да се скрият, преминавайки към следващата при необходимост. Между масите зад тях бяха оставили малки разстояния, откъдето да минат, след което да ги придърпат една към друга, за да съединят барикадата. Сега бяха заели позиция зад най-предната редица с очи, впити в сводестата врата, откъдето щяха да дойдат нападателите им. Таниел подаде на Елейзабел къс меч с тясно острие.
— В случай, че се приближат твърде много — каза той. Елейзабел го взе, без да промълви нито дума.
Първите кучета се показаха, а две от тях успяха да прескочат масите на входа и се приземиха на четири крака на каменния под. Кейтлин изпусна тихо проклятие при вида им. Вече нямаше съмнение, че това бяха вештици. Имаха форма на кучета, но изглеждаха издути и извити отвътре. Имаха огромни гръдни кошове, възлести крака с толкова напращали мускули, че изглеждаха гротескно, зъбите им бяха огромни. Подаваха се силно над венците им и се забиваха в устите им, а слюнката им бе оцветена в розово от кръвта. Очите им бяха тъмни и воднисти, с празен поглед. Костта над тях бе толкова издадена, че почти ги закриваше. Козината им бе черна, но червената светлина, проникваща отвън, й придаваше дяволски вид.
Таниел стреля пръв, последван от останалите. Първите две кучета паднаха, но след тях идваха още, преодоляваха препятствията едно след друго с бесен рев. Таниел се прицели и отнесе главата на едно, което бе сложило лапите си на масата, за да прескочи и нея. Карвър и Кейтлин стреляха по друго, но успяха да уцелят две от тях, отблъснати при опита си да се покатерят над барикадата. Тогава четири кучета наведнъж се блъснаха в масите и те паднаха под тежестта им. Съществата се втурнаха напред, пистолетите изсвистяха и две от тях паднаха на земята. Но кучетата не спираха, а и сега бяха многобройни. Препускайки през стаята, те се хвърляха над преобърнатите маси, зад които се криеха натрапниците. Едно от тях се покачи горе и в устата му гръмна пистолет, от което мозъкът му се разхвърча.
През една от цепнатините се промуши друго куче, което се втурна към Елейзабел, тя обаче вдигна сабята си с две ръце, сякаш бе кама и я заби отстрани в тялото на съществото. То изрева от болка и мина покрай нея, но бе посрещнато от куршума на Карвър. Инспекторът извади сабята от ребрата му и я хвърли обратно на Елейзабел, без да губи нито миг, защото кучетата продължаваха да прииждат в стаята. Той се прицели в още едно, което се опитваше да се провре между масите, но го пропусна и улучи дървото. Кейтлин изрева, тъй като една треска я удари точно над окото. Таниел уби кучето със сабята си, преди да успее да се провре напълно.