Выбрать главу

— Отдръпнете се! — извика Кейтлин и като по сигнал те се промушиха през разстоянията между задната редица от маси и ги придърпаха една към друга, за да съединят барикадата.

Таниел започна да презарежда пистолета си трескаво, когато ги нападна втората вълна. Кейтлин избърса струйката кръв от челото си и отново се прицели. Проклетите същества нямаха умора и сега прииждаха от всички посоки.

По-умните от тях вече не се опитваха да прескочат масите, а се опитваха да ги заобиколят и да атакуват от всички страни въпреки барикадите. Таниел се обърна и видя, че едно от кучетата се бореше с момчето-дявол, като го дращеше в опита си да го захапе. Момчето-дявол извади една стреличка с екзотични цветове на перата и я заби в съществото. В същия момент кучето експлодира и изгоря в светлокафяв пламък. Останалите кучета спряха, изумени от агонията на себеподобния си. Момчето-дявол успя да се спаси. В този момент във въздуха хвърчеше нещо, хвърлено от Кейтлин…

Въздухът избухна в оглушителна експлозия, която бе толкова ярка, че направо ги заслепи. Една от светлинните бомби на Кейтлин с малко добавка за повече шум.

Отново избухнаха изстрели, но този път идваха иззад тях. На Таниел му трябваха няколко секунди, за да осъзнае, че те не бяха произведени от Кейтлин или Карвър. Някой друг стреляше по тях. Той се обърна рязко и видя четирима мъже, облечени по абсурден начин. Двама бяха със смокинги, един — с фрак и кожени панталони за езда и последният — с тъмночервен плащ и качулка на раменете. Те стояха на входа, откъдето бяха дошли натрапниците, но обърнатите маси им пречеха да ги уцелят. Бяха в безизходица — от едната страна се намираха кучетата-вештици, а от другата — Братството.

— Не се разделяйте! — извика Кейтлин, но викът й бе заглушен от следващата светлинна бомба — този път насочена към окултистите.

— Вие трябва да останете до края, ти и Таниел — внезапно изсъска момчето-дявол в ухото на Елейзабел.

— Какво? Но къде отиваш ти? — извика тя.

— Настъпи моят час. Няма да…

Той бе прекъснат от Кюриън Блейк, който се прицели и стреля. Елейзабел изпищя, щом видя как по дървената повърхност на масата, по роклята, лицето и косата й плисна кръв. Момчето-дявол падна възнак в нея и тя отново изпищя и го отблъсна, залитайки назад. Усети как някой й помогна да се изправи на крака. Беше Таниел, който не спираше да стреля през рамото й към кучето-вештица, което се спусна към тях.

— Сега! — извика Кюриън Блейк и заедно с останалите трима мъже се втурнаха, заобикаляйки масите. Егмонт, мъжът с червеното наметало, лежеше възнак, прострелян от един от куршумите на Кейтлин в сърцето. Дарстън, един от облечените със смокинги, тъй като още не бе взел участие в pthau’es’maik — се строполи на земята, преди да има възможност да се приближи до мястото, където седяха Кейтлин, Карвър, Таниел и Елейзабел. Но Блейк съгласува атаката си с момента, в който няколкото останали кучета се втурнаха към тях, затова Карвър и Таниел се заеха да ги отблъснат. Единствено пистолетът на Кейтлин бе насочен към тях, но не задълго, тъй като Блейк я простреля в ръката.

Тя извика от болка и се преви. Блейк и другият оцелял — Ходж, прескочиха масите и се прицелиха. Карвър се обърна, но в същия момент пистолетът на Блейк отново се обади, той падна на масата зад себе си и не помръдна. Спречкването приключи, когато Ходж опря пистолета си в главата на Таниел, а Блейк се бе прицелил в Кейтлин, която бе коленичила на пода, стискайки обляната си в кръв ръка. Елейзабел застина на място.

— Със сигурност няма да ми е приятно да застрелям една дама, госпожо, но не ми оставяте друг избор, нали? — изръмжа той.

— Копеле — изсъска Кейтлин през стиснатите си зъби. Опитваше да сгъне пръстите си, но без особен успех. В дланта й имаше дупка и плътта й изглеждаше черна на фона на червеникавата светлина.

— О, мислех си, че англичанките имат добри обноски — каза той и се ухили. Разнесе се ръмжене, но Блейк извади втори пистолет със свободната си ръка и простреля последното останало куче-вештица, което се опитваше да прескочи масата.

— Дяволски трудно се удържат, наистина. Но не мога да ги оставя да сдъвчат пленниците ми.