— Познавам те — каза Таниел и Блейк се обърна, докосвайки шапката си за поздрав.
— Кюриън Блейк, най-добрият ловец на вештици в Щатите. А аз познавам теб, сър. Таниел Фокс, ако не греша. Синът на най-добрия ловец на вештици в Англия или поне така съм чувал.
— Господин Блейк, не трябва ли да се погрижим за тях веднага? — обади се Ходж.
— Млъкни, Ходж — каза американецът. — Имам си работа. Никой няма да ходи никъде. Безценната церемония на Пайк е спасена. А аз искам да се позабавлявам. Ходж се подчини колебливо, но не свали пистолета си от Таниел. — А сега, сър — обърна се Блейк към Таниел, — бихте ли ми оказали честта?
— О, съмнявам се — каза Таниел. — След като се обръщаш срещу мен.
— Е, аз съм там, където има най-много пари, това си е самата истина — каза Блейк с неприятния си провлачен американски акцент. — Но не бих могъл да пропусна възможност като тази. Най-добрият в Щатите срещу най-добрия в Обединеното кралство. Винаги съм искал да се състезавам с баща ти, момче. Но хората казват, че синът е не по-малко способен. Ти и аз, Таниел Фокс. Да видим кой ще победи.
— Искаш да се изправиш срещу него на дуел! — възкликна невярващо Кейтлин.
— Или това, или ще ви застрелям и двамата веднага — отвърна Блейк. — А с вас и онова красиво същество ей там — той посочи към мястото, където Ходж бе стиснал Елейзабел за ръката, все още насочил пистолета си към Таниел.
Ходж се обади:
— Господин Блейк, наистина трябва да ви кажа, че съм против.
— Казах да млъкнеш, нещастник такъв! — извика американецът. — Там, откъдето идвам, един мъж прави това, което трябва, разбра ли ме? Това е законът на Били Хлапето; не си най-добрият, докато не победиш най-добрия. Е, аз съм най-добрият и сега съм тук, за да го докажа. Споразумяхме ли се, господарю Таниел Фокс?
— Но без пистолети — каза Таниел. — Със саби.
— Така да бъде — ухили се Блейк. — Знаех си, че ще кажеш това. Няма глупак, който да се изправи пред мъж от Кентъки на дуел с пистолети. Да си разчистим малко място.
Ходж премести пистолета си към Кейтлин, докато Блейк претърси Таниел и захвърли всички оръжия, с които разполагаше, с изключение на избрания от него нож — кама с дълго острие с изобразен кръст, гравиран със Стражи и руни. Блейк и Таниел преместиха масите от средата на стаята настрани, разчистиха телата на кучетата-вештици и на момчето-дявол. Така си обособиха една малка, покрита с кръв, арена за борба. Ходж премести Кейтлин и Елейзабел настрани, до една от стените на стаята. Той се препоти от неудобство, докато гледаше как откаченият американец се подготвя.
— Надявам се да ми простиш за тази прищявка — каза Блейк и извади сабята си. — За това да се бием и така нататък. Но просто трябва да разбера, все пак си син на баща си, нали?
— Ще видим — отвърна Таниел.
Той също подготви сабята си и двамата се изправиха един срещу друг, нагласявайки положението на тялото си, готови за борба. Известно време се въртяха в кръг, посягайки леко, за да изпитат рефлексите на противника. Блейк бе бърз, в това нямаше съмнение, може би дори по-бърз от Таниел, но последният знаеше един-два трика и в главата му вече се въртеше план въпреки безизразното изражение на лицето му.
— Любопитен съм — обади се Блейк, който очевидно обичаше да чува гласа си. — Чувал съм истории за това как баща ти е убил първата си вештица с нож, на който са били изобразени Стражи, и оттогава ги предпочитал пред оръжията. Така ли е?
— Той го е убил с този нож — каза Таниел с вдигнато острие. — Даде ми го, когато бях на осем години. Оттогава не ме е подвеждал.
Блейк изглеждаше впечатлен.
— Брей, това направо ми скри шапката — каза той. После нанесе удар в близост до бузата на Таниел, който бе парирай от неговия нож. Контраударът на Таниел бе насочен към брадичката на американеца, но Блейк го отблъсна и ритна Таниел в гърдите. Но последният бе по-бърз. Той използва силата на удара и замахна към брадата на Блейк. Докато Блейк се отдръпваше, Таниел възстанови равновесието си.
— Хм — каза американецът и погледите им отново се срещнаха. — Дано добрият Господ благослови кожата на янкито. — Брадичката му бе само леко одраскана, защото ботушът му бе поел по-голямата част от удара.
Кейтлин искаше да извика, за да го окуражи, но вместо това мълчеше и гледаше. Тя знаеше, че Ходж стои до нея, насочил пистолета си към главата й. Усети също така как ръката му постепенно се отклоняваше, тъй като обръщаше повече внимание на дуела, отколкото на пленниците си. Но все пак бе необходимо да се отклони много повече, преди да посмее да предприеме нещо. Затова тя наблюдаваше Таниел и се молеше да спечели. Елейзабел, която стоеше от другата му страна, бе изцяло погълната от дуела, а на лицето й бе изписан ужас.