Саша Грей
ОБЩЕСТВОТО НА ЖУЛИЕТ
Всички герои и събития в този роман, с изключение на тези, които очевидно са известни личности, са измислени и всяка прилика с реални лица, живи или мъртви, е чисто съвпадение.
Преди да продължите нататък, нека се разберем. Искам да направите три неща за мен.
Първо.
Не се обиждайте от нищо, което ще прочетете на следващите страници.
Второ.
Оставете задръжките си на прага.
Трето, и най-важното.
Всичко, което ще видите и ще чуете от тук нататък, си остава между нас.
Добре. Сега, да скачаме в дълбокото.
1
Ако ви кажа, че съществува таен клуб, чиито членове са само най-могъщите хора на обществото — банкери, богаташи, медийни магнати, директори на компании, адвокати, служители на реда, търговци на оръжие, военни, политици, държавни служители и дори висши сановници от католическата църква, — ще ми повярвате ли? Не говоря за илюминатите. Нито за Билдърбъргската група1, „Бохемската горичка“2 или някой друг затворен клуб, в който се кроят планове за икономическо завладяване на света.
Не. На пръв поглед този клуб е много по-невинен.
На пръв поглед.
Но ако надникнем под повърхността, нещата са съвсем други.
Срещите в него са нередовни, провеждат се тайно. Понякога в отдалечени и скрити от любопитни очи места. Мястото никога не се повтаря. Обикновено дори не е в една и съща часова зона.
И тези места, тези хора… Нека не си говорим глупости, нека кажем кои, или по-скоро — какви точно са те. Господари на вселената. Или поне Директори на познатата ни Слънчева система. И така, тези хора — Директорите — те използват въпросните сбирки като жизненонужното им време, в което разпускат от важния си и напрегнат бизнес, а
именно — прецакването на света. Той и без това си е достатъчно прецакан, но те не спират, опитват се да го начукат на колкото се може повече хора и мечтаят да измислят още по-садистични и изродски начини за измъчване, поробване и обедняване на останалото жалко народонаселение.
И какво правят в дните си за почивка, когато искат да се откъснат от важната си работа?
Не е ли очевидно?
Продължават да чукат.
Виждам, че не сте съвсем убедени. Добре, ще го кажа така.
Срещали ли сте някога автомобилен механик, който изобщо не харесва коли? Професионален фотограф, който не прави нито една снимка, ако не е в студио с включено осветление? Пекар, който не яде кексчета?
Е, тези хора, Директорите — ще ги наричам вече така — са професионални ебачи.
Те ще ви чукат, докато отмалеете съвсем. Ще ви чукат, докато минат през вас и стигнат до върха. Ще ви чукат, докато изцедят всичките ви сили, пари, свобода и време. Ще продължат да ви чукат, докато ви закопаят на два метра под земята в гроба. А някои и тогава ще се пробват.
И какво правят, когато не вършат това?
Естествено…
Трябва да знаете още нещо. Влиятелните хора са като знаменитостите. Те обичат да се мотаят заедно. Постоянно. Ще ви повтарят до втръсване, че е така, защото никой друг не би разбрал какво е да си на тяхно място. Истината е, че просто не желаят да се смесват с по-нисшите слоеве, с мнозинството от недодялани и вонящи плебеи, които се кефят максимално, когато станат свидетели на падението на богатите и могъщите. Падение, за което е виновно единственото нещо, успяващо, винаги, без изключение, да ги спре поне за малко: сексът.
Затова тези хора, Директорите, професионалните ебачи, са измислили как да имат на разположение целия секс, който искат, и как да осъществяват най-дивите си и извратени сексуални фантазии, без да предизвикат скандал. Което е все едно някой да заяви, че е измислил начин да пърди,
без да мирише, но както и е… Правят го зад затворени врати. Всички заедно. Тайно.
Хенри Кисинджър е казал, че властта е най-върховният афродизиак. По онова време той вече достатъчно дълго се е мотаел из коридорите на властта, така че вероятно е знаел много добре за какво говори. Това място е доказателството.
Може да го наречете Клуб за чукане „Форчън Глобал 500“.
Лигата на безсмъртните шибаняци.
Световният сексвзрив.
Или Групата на големите в секса.
Те го наричат Обществото на Жулиет.
Давайте. Проверете го в „Гугъл“. Няма да откриете нищо за него. Абсолютно нищо. Толкова е тайно. За да не сте напълно на сухо, ще ви дам малко информация и предистория.
Обществото на Жулиет е наречено по името на една от двете сестри героини, създадени от маркиз Дьо Сад. Сигурно сте чували за „Жюстин, или неволите на добродетелта“, в който главната героиня е другата сестра, добила повече известност от Жулиет. Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад е френски благородник от XVIII век, автор и бунтар, чиито сексуални изживявания са толкова предизвикателни и неприемливи за френската аристокрация, че го затварят в Бастилията за аморалност. Което от гледна точка на бъдещите поколения май е било лошо решение, защото, седейки там, в килията, той нямал какво друго да върши и създал роман, още по-дързък и безнравствен от деянията му. Направил го просто ей така, сякаш напук на моралистите.