Все още не бях напълно убедена и се намръщих.
— Той е много срамежлив — каза Анна, усещайки разочарованието ми. — Има един голям гардероб в апартамента си и като всичко вътре — което е огромно и мъждиво осветено и почти без украса — той е много стар, очукан, май е някаква антика. Няма нищо друго, никакви дивани, никакви табуретки, възглавници, килими, дори завеси на прозорците.
— Дори легло?
— Спи на матрак на пода, но никога не сме правили секс там — каза Анна. — Веднъж отворих хладилника му и той бе почти празен. Единственото нещо, което имаше вътре, бе чай. Не насипен чай, а чаени торбички. Нямаше и мляко.
Макар апартаментът на Маркъс да бил почти празен, без никакви мебели, в него имало нещо друго, допълни Анна — купища книги.
— Има ужасно много книги, натрупани в онези шкафове, стигащи от пода до тавана, по целите стени. Те са методично подредени: за кино, секс, изкуство и религия, психология и медицина. Когато не му стига място, ги струпва по пода, по масите, по столовете, както маниаците събират вещи във всяко възможно пространство. Където няма лавици, стените са покрити с картини. Еротични. Но нищо порнографско — каза Анна — само странни мръсни рисунки.
Анна ми разказа за размазаните снимки на двойки, които се чукали, приличащи на рисунки от Франсис Бейкън. Улични сцени с проститутки. Мръсни карикатури. Неща, които дори не приличали на еротично изкуство — ярки колажи от изрезки от вестници и списания с лица, места и предмети, но които за Маркъс очевидно имали еротично предназначение. И неща, които не можело да бъдат сбъркани с нищо друго.
Анна каза, че две от картините особено я заинтригували. Висели една до друга в малка ниша в коридора, вдясно от входната врата, и всеки път, когато отивала при Маркъс, заставала там и ги гледала известно време.
На едната имало две жени, полегнали една върху друга така, че допрените им тела оформяли устни. И двете носели чорапи и жартиери и имали дръзко вирнати гърди с яркочервени зърна.
Една от жените носи черен воал и прилича на теб — каза ми Анна.
— Какво имаш предвид?
— Брюнетка, със сладка, секси усмивка — намигна ми тя.
Анна флиртуваше с мен и аз не знаех как да реагирам.
Почувствах, че се изчервявам и се надявах тя да не забележи.
— Главата на другата обаче не може да се види. Там където би трябвало да е главата, има две ръце, които излизат от синия фон в основата на картината като крайници на рак и стискат зърната й като с щипци.
Другата картина била толкова странна, че на Анна й бе трудно да я опише. На пръв поглед изглеждало, че три жени с мрежести чорапи се любят. Но когато погледнеш по-отблизо, се виждало, че сред женските части от тела има и мъжки. Секс органи и крайници били разположени на места, на които не би трябвало да бъдат. Откъснати ръце се виели и опипвали наоколо. Било объркано и леко смущаващо. Анна бе решила, че на картината всъщност има само едно тяло, съставено от много други, създание с неопределен пол.
Докато ми разказваше за картината, изведнъж се замислих, че макар през цялото време сексуалността на Маркъс да бе мистерия за мен, никога не бях поставяла под съмнение ориентацията му.
— Маркъс да не е гей или пък би? — попитах аз.
— О, не — каза Анна. — Не мисля. Просто е много, много странен.
— Да, така изглежда — отвърнах аз.
Дом без мебели, без храна, но с книги и еротично изкуство. Сякаш Маркъс намираше успокоение в аскетичност-та. Сякаш мозъкът му бе толкова зает, че той нямаше време да се грижи за тялото си. Нямах проблем с това. Защото исках той да ме чука с мозъка си.
Анна ми разказа, че винаги когато се срещали — два пъти месечно — Маркъс бил планирал всичко, всяка подробност и настоявал да спазват детайлите, като в ритуал. При всяка тяхна среща винаги се случвало едно и също.
— Не трябва да закъснявам — каза тя. — Дори с минута, дори с трийсет секунди. Винаги съм навреме за неговата лична сесия. Имам собствен ключ за апартамента му, така че влизам сама.
Сега вече разбирах защо винаги закъсняваше за лекциите на Маркъс.
Просто за да се ебава с него.
— Маркъс ме очаква. В задната стая, в гардероба. Със затворена врата. И мълчи, толкова е тих, че дори не знам дали е там, дали има някой друг в стаята. Вътре е мрачно, лампите са загасени, но все пак може да се вижда.
Разказа ми, че в една от вратичките на гардероба били пробити две дупки, една по-малка, едната по-голяма. На височината на главата и по-долу. Маркъс се кълне, че така е купил гардероба, но аз не му вярвам.
След това трябвало да облече униформата, която той бил приготвил за нея. Едни и същи дрехи всеки път.