Значи той обича да гледа, но не и да го гледат- казах аз.
Но това е единственият начин, по който се възбужда -добави тя.
Замислих се за доктор Алфред Кинси, защото, поне доколкото знаех, той също се възбуждал само по един единствен иичин. Това обикновено не го пише в официалната информация за него. Кинси обичал да пъха разни неща в носа си и неща, които нямали никаква работа там и дори невинаги успявали да се наместят. Предмети, които няма да срещнете в данните за неговите проучвания, които той принципно старателно проучвал, анализирал и попълвал. Трева, сламки, коса и четина. Всичко дълго и гъвкаво, което можело да погъделичка.
Слушах историята на Анна и осъзнах, че моите фантазии за секса с Джак в кабинета на шефа му изглеждат толкова банални. Но Анна не бе приключила.
След като съблечала бельото си и грижливо подреждали дрехите си на един стол, едва тогава й било позволено да се обърне и да погледне. Виждала еректиралия пенис на Маркъс да се показва бавно, сантиметър по сантиметър от по-долната дупка на гардероба като охлюв, показващ се от черупката си.
— Аз ахвам — каза тя — точно така, както Маркъс иска. Възгласът ми трябва да е съвършена комбинация, равни части ужас, изненада и удоволствие.
Анна трябвало да остане там, застинала на място, втренчена, със зяпнала уста, докато се подадял целият член, а топките му увиснели през дупката..
— Членът му се гърчи, сякаш ме вика — каза тя. — И така, сядам на пода и го ближа, както ближеш сладолед, който е започнал да тече по фунийката. Представям си, че правя точно това.
— Но това е само прелюдията към истинския секс, нали? — попитах аз.
— Да — отвърна Анна — само прелюдията.
Каза, че макар вече да се намирала точно от другата страна на вратата, Маркъс не издавал нито звук. Дори не чувала дишането му. Никакъв възглас на възбуда и наслада, за да знае тя дали се справя добре. Само членът му се свивал малко под ласките на езика й. Леки движения на рефлекс, както когато кракът ти отскача нагоре при удара на сребристото чукче на лекаря по коляното ти.
— Добре, а как разбираш кога да спреш? — попитах аз.
— Когато се е наситил, когато е готов и се чувства добре, вратата се отваря. Малко е зловещо.
Представих си как проскърцва врата в някой от онези черно-бели филми за къщи, обитавани от духове, които обикновено пускат по телевизията в Деня на мъртвите, и зад вратата няма никой и нищо, само мастиленочерен мрак.
— Това е знак за мен да вляза вътре — обясни Анна. — Всеки път чувствам как сърцето ми забива ужасно бързо, въпреки че знам какво ще се случи и кой е зад вратата.
Влизала в гардероба и затваряла вратата зад себе си. Сега вече не виждала нищо, защото Маркъс запушвал дупките с хартия, за да не влизала светлина.
— Минава време, преди очите ми да се приспособят — каза тя. — Дори тогава виждам само сенки в мрака, който се движи като пара и ми се струва като халюцинация.
— Колко е голям гардеробът? Не се ли задушавате вътре?
— Достатъчно голям, защото само стъпалата ми докосват някаква повърхност. Плаши ме колко бързо загубвам представа за пространството около себе си. Вътре е и ужасно горещо, задушно като в турска баня, защото Маркъс вече е изразходвал повечето въздух и почти веднага започвам да се потя.
— Какво става после? — попитах нетърпеливо аз.
— После усещам лепкавата му ръка върху гърдите си. Може да решиш, че е зловещо, но всъщност ме възбужда. Наистина. Да съм докосвана така от някой, когото не виждам, в това тясно пространство.
Това осмисляло всички предишни неща, каза ми тя, досадната прелюдия, която Маркъс настоявал да се спазва до последния детайл.
— Както и да е — продължи Анна, — след като се озовем и двамата в гардероба и затворим вратата, вече няма правила. И целият гардероб се разтриса.
Но по колко начина можеш да го правиш в един шкаф? зачудих се аз.
Ще се изненадаш — каза тя. — Навярно сме минали моме пет-шест пъти цялата „Кама Сутра“. Веднъж ме чука юлкова яростно, че гардеробът се обърна настрани. Падна върху вратата. Бяхме в капан вътре. На Маркъс не му пукаше. Дори се възбуди още повече. Чукахме се с часове.
После той изтърбуши покрива и изпълзяхме навън, голи и насинени.