— За какво е всичко това? — подразни се той.
— Иска ли те се да правиш секс с нея?
— Катрин, нека да говорим за нещо друго — каза той твърдо, а това не бе отговорът, който исках.
5
Маркъс ни даде домашно — да гледаме и коментираме „Дневна красавица“, филма на Луис Бунюел с участието на Катрин Деньов. Не го бях гледала преди. Не знаех нищо за него и нямах представа какво да очаквам.
Седях в салона на кампуса, не бях сама, но когато светлините угаснаха и мракът ме обгърна, се почувствах точно така. Така обичах да изживявам филмите — в киносалона, на тъмно, като интимно общуване между мен и екрана, само ние, никой друг. Като преживяване подобно на мълчаливото благоговение, което можеш да изпиташ пред картината на велик художник.
Когато седнах в салона, очаквах да бъда пренесена на мига от реалността в друг свят. Или поне да се забавлявам, може би да се развълнувам или пък дори да се подразня — във всеки случай някаква емоция. Но последното нещо, което очаквах от този филм, бе да видя себе си на екрана.
Повярвайте, не халюцинирах. Знаех, че не бях звездата в този филм, въпреки че имената ни бяха еднакви. Дори не бях второстепенен герой. Но някак си, по някакъв начин, нещо в нея ме докосна дълбоко. Въпреки че имах само едно общо нещо с героинята — студена, френска домакиня от богатата средна класа с прикрити мазохистични сексуални желания.
Тя се казва Северин, от латинското severus — строг, суров, студен. Представете си, че изживявате живота си, целия си живот, и хората не желаят да ви опознаят още преди да сте се срещнали. Само като чуят името ви. Северин. Строгата. Суровата.
Представете си как живее такова дете от самото си раждане. Все едно да го наречете „Никакво забавление“.
Никакво забавление изобщо.
Не че името не подхожда на героинята на Катрин Деньов във филма на Бунюел. Всъщност май няма име, което би и отивало повече, защото — ако трябва да сме честни — тя не е особено забавна личност. Леденостудена е, лишена от всякакви качества, които биха могли да ви накарат да я харесвате, липсва й почти всичко, което би я превърнало и човешко същество. Всичко освен мрачните фантазии за унижение и наказание. Защото от зрителя не се предполага да я харесва или дори да се идентифицира с нея.
И все пак, аз някак го направих.
Северин. Никакво забавление. Никакво забавление изобщо. Омъжена от година, но не позволява на мъжа си да я чука. Омъжена от година и дори не го пуска да спи в едно и също легло с нея. Омъжена от година и той още не я е виждал гола. Съпругът й — отдаден, загрижен, отговорен и толкова, толкова разбиращ.
Северин. Девица в реалността, но курва във въображението си. Именно нейното въображение я отклонява от пътя й.
Помнете. Сюжетът винаги, винаги се подчинява на героя.
А Северин постоянно е в плен на желанията си, никога не успява да ги контролира, носи се из филма като в транс. Нсъщност се носи из живота си като във филм.
Докато един ден приятел на съпруга й, по-възрастен мъж, порочен и лицемерен, който като че ли успява да види право през нея, й внушава идеята, че има място, в което жени като нея — потиснати, неморални, незадоволени — могат да осъществят фантазиите си и да поддържат неопетнена обществената си репутация.
Бордей.
Дори й дава адреса. И така, тя посещава бордея и получава ново име, за да прикрие идентичността си. Нещо, което звучи екзотично. Не Северин. Нещо, което трябва да привлича клиенти.
Belle de jour.
Сладък френски израз, който звучи като безсмислица на английски, а предполагам и на другите езици, затова в по-нечето държави заглавието на филма дори не се превежда.
Belle de jour.
Буквално — „дневна красавица“, „красотата на деня“.
Фраза, която ме кара да си мисля за нещо специално — „специалитета на деня“.
Може би именно това е искал да внуши Бунюел. Жената, която има всичко и не иска нищо, сведена до специалитета на деня в менюто на бордея. Малката шегичка на Бунюел. Порцията унижение, която ни поднася. Тя винаги е ястието на деня, всеки ден. Специалитетът, който никога не се променя, който всъщност изобщо не е чак кой знае какво.
Единственото специално нещо в нея е красотата й, почти божествена и съвършена, която в крайна сметка се обезценява, защото й служи само за да улесни прехода й към публичния дом, да я превърне в нещо евтино.
Тя става пържен дроб и картофено пюре. Всеки божи ден.
Пържен дроб и картофено пюре.
Всичко това ми напомняше за Ким Кардашиян.
Пържен дроб и картофено пюре. Кардашиян, облечена в „Ерме“ и „Гучи“.