Надигнах се, за да си поема въздух, но продължих да подръпвам с ръка надигащия се като колона член, омазвайки го със слюнка. После вдишах дълбоко и се подготвих да продължа. Наведох се напред, отворих уста и направо се нанизах на члена му, усещайки как набъбналата мъжественост на Джак се допира до най-задната част на гърлото ми; изпълваше изцяло устата ми. Представих си го как навлиза дълбоко във вагината ми и усетих, че гащичките ми са подмокрени.
Ръцете му рошеха косата ми, очаквах всеки момент да стисне по-силно и да издърпа главата ми, докато потръпнеше конвулсивно за последно — едно кратко, остро, последно изхвърляне дълбоко в мен.
Това исках да стане. Това си представях от много време.
Чух го как простенва, докато се изпразваше в устата ми. Нямаше сили да каже каквото и да било.
Освен „мамка му“.
И „о, да…“.
Поемах тласък след тласък от топлата, гъста и сладникава течност, която се плъзгаше по гърлото ми. Той продължаваше, сякаш никога нямаше да приключи. Имах чувството, че ще се удавя.
Така си бях представяла, че ще стане.
Но не стана.
Още съвсем в началото, когато смъкнах бельото му и се опитах да поема пениса му в уста, той плъзна ръцете си през косата ми, но не се притисна в мен. А ме отблъсна. Бях като пробудена внезапно от дълбок сън.
Вдигнах глава и казах: „Какво ти става?“.
Бях объркана и наранена. Не се опитах да го прикрия. Болката пролича в гласа ми.
— Какво ми става на мен? Какво става с теб! — попита той.
Въпросът му ме засегна още повече.
— Какво не ти е наред, Катрин?
Имаше много имена за мен — малки, глупави галени имена, които му хрумваха изневиделица — Кити, Кат, Трини.
Наричаше ме „Катрин“ само когато бе наистина ядосан.
Нищо ми нямаше. Всичко си ми беше наред. Това беше проблемът. Не виждаше ли колко бях възбудена?
Накара ме да се почувствам тъпа и евтина.
— В момента работя — каза той. — Нямам време за такива игрички сега. Може би по-късно.
И когато го каза, разбрах, че няма да има „по-късно“. Че щеше да работи до среднощ и да ме остави да го чакам.
Точно така и стана. Лежах в леглото, готова, тръпнеща от желание. Чувах го в другата стая, но той не влезе при мен. Останах само с ръката си за компания, с фантазиите си за утешение и с всички онези странни образи в главата си.
Завързана съм за покрито с бръшлянови листа дърво. Ръцете ми са зад ствола, омотани в дебело въже, което преминава и през цялото ми тяло. Намирам се в средата на гора, но главата ми е пълна с морски звуци. Слънцето свети ярко. Тялото ми е окъпано и затоплено от лъчите му. Чувам единствено звука на щурците, които всъщност пеят само нощем.
По слепоочията ми има кръв, но не и рани. Кръвта се спуска по бузата ми като капка боя от картина, маслена и гъста. Като сълза, която разкрива цвета на болката.
Но не се боя, защото любимият ми е с мен, точно пред очите ми. Поставя ръце на раменете ми и веднага ме успокоява. Милва тялото ми с поглед и аз се чувствам желана. Не казва нито дума, не издава звук, но се къпя в топлината на любовта му. Целува ме нежно с меките си устни. Поглежда кръвта, проследява с пръст болката ми и ме целува отново.
Целувките му са сладки, но това е всичко.
6
Винаги съм искала да знам едно нещо, още от първия път, когато правих секс: защо го наричат „изпразване“? Какво му е лошото на „свършване“ или „еякулация“? Не са достатъчно секси думи ли? Изпразването звучи много по-тъпо, евтино и елементарно. Ако ме питате, тази дума ми прилича на престъпление, направо е обидна в сексуално отношение. Сякаш мъжът ме разстрелва, изпразвайки пистолета си в мен. Какво се изпразва? Къде се изпразва? Аз да не съм кофа, та някой да изхвърля това, което не му е нужно, в тялото ми? Съжалявам, но просто не ми звучи правилно.
Докато сме на темата, ако искате да оцапвате пейзажа със семето си, да разбивате сметаната, да оросявате с мъжественността си или както там наричате пръскането на спермата си, може да го правите всякак, но не и в лицето ми или някъде наблизо. Ако обаче смятате да свършите по познатия стар начин, там, където се предполага да се прави тази работа, и сте се погрижили момчето ви да е добре облечено, то аз съм вашето момиче.
И предпочитам да се срещна с истински пенис, отколкото с някоя патка или пишка. Вие не бихте ли? Не съм претенциозна по отношение на размера, но при споменаването на последните две думи в главата ми се появяват жалки картини — на спаружени безформени членове или дори на нелепо пляскащи с криле птици, които не знаят защо са намесени в тази история.