По време на престоя си в затвора маркизът написва най-великото произведение на еротичната литература, което светът някога е виждал. „120-те дни на Содом“. Единствената книга, която надминава Библията по отношение на сексуалните перверзни и насилие. И почти толкова дълга. Именно маркиз Дьо Сад, разбира се, се разкрещял от прозореца на килията си в Бастилията към тълпата долу, че трябва да щурмуват затвора, и така неволно дал тласък на Френската революция.
Но да се върнем към Жулиет. Тя е по-малко известната от двете сестри. Не защото е по-кротка. О, не, в никакъв случай. Виждате ли, Жюстин е досадна моралистка, търсеща внимание до втръсване, сраснала се с ролята си на жертва. Тя е като онези знаменитости, които се друсат и пропиват или пък признават за пристрастеността си към секса и постоянно досаждат на публиката с огромните си добродетели, появявайки се във всяко риалити шоу за възстановяващи се от пристрастеността си звезди.
А Жулиет? Тя е абсолютно неразкайваща се маниачка, отдала се безсрамно на желанието си за секс и убийство и за всяко плътско удоволствие, което би могла да изпита. Тя се чука и убива и убива и чука, а понякога прави едновременно и двете неща. И наказанието винаги й се разминава и никога не плаща цената за своите перверзни или престъпления.
Може би вече разбирате идеята ми. Може би вече ви е ясно защо това тайно общество, Обществото на Жулиет, не е чак толкова невинно, колкото изглежда.
И ако ви кажа, че успях да проникна — простете за неволната асоциация, която ще предизвикам — в най-вътрешния кръг на този клуб, ще ми повярвате ли?
Не принадлежа по рождение и класа на това общество. Аз съм студентка трета година, специалност филмова режисура. Не съм специална обаче. Съвсем обикновено момиче, със същите нужди и желания в живота като повечето от вас.
Любов. Сигурност. Щастие.
И забавления. Обичам да се забавлявам. Обичам да се контя и да изглеждам добре, но нямам вкус за скъпи дрехи. Все още карам малката си хонда, която получих като подарък от родителите си за осемнайсетия си рожден ден, и на задната й седалка винаги има някакви нахвърляни случайни боклуци, които не намирам време да разчистя напълно. Имам приятели, които надраснах и вече нямам нищо общо с тях, и други, с които продължаваме да сме на една вълна.
Добре, спирам с философските размишления, да не ви досадя. Не че ще почна да звуча и като кротка и смирена душица. Време е да споделя с вас своята мечта, мечтата ми за власт, която се въртеше в главата ми от доста време.
Отдавна имах тази сексуална фантазия. Не, не е как чукам дърт милиардер, Доналд Тръмп например, в частния му самолет над Сан Тропе на десет хиляди метра височина. Едва ли има нещо по-отблъскващо за мен от това. Фантазията ми бе много по-земна — по-простичка и интимна.
Някои дни в седмицата ходех да вземам гаджето си от работата му и понякога, когато закъснееше и останеше последен в офиса, си фантазирах как се чукаме в кабинета на шефа му. Но никога не го бяхме правили. Все пак едно момиче може да си помечтае, нали?
Шефът му бе сенатор. А Джак, гаджето ми, бе част от неговия предизборен щаб. Освен това завършваше магистратурата си по икономика. Което означаваше, че не прекарвахме много време заедно, защото в края на работния си ден той обикновено бе толкова смазан от умора, че заспиваше на дивана в секундата, в която си събуеше обувките. Сутрин ставаше рано за лекциите си и нямахме време дори и за едно бързо чукане.
Така че аз си фантазирах как играя ролята си на вярна приятелка и бях планирала всичко.
Обличам се специално за случая. Дантелени чорапи и обувки с високи токчета и любимото ми двуредно манто, точно като онова, което Ана Карина носи във филма „Произведено в САЩ“ (1966). Под него, естествено, съм само по бельо може би черен сутиен и гащички и колан и жартиери в тон. А може да съм без сутиен, с бели чорапи до коленете и онези сладки малки розови шорти на точки, които знам, че го побъркват. Или пък само по обувки и нищо друго освен кремави копринени бикини или шифонена бонбонена нощничка. Но винаги нося рубиненочервено червило. Задължително трябва да имате ярко червило. Най-добрият приятел на едно момиче.