Нали знаете онази фраза на Уилям Блейк — „в зрънце пясък да съзреш света“?
Е, аз можех да видя света в зрънце от спермата на Джак. Когато мислех за нея, всъщност мислех за това, как се е озовала там, колко страхотен е бил сексът с него, как не исках да свършва. Когато мислех за спермата му, имах чувството, че той винаги е с мен и никога няма да се разделим.
Харесваше ми да виждам как оргазмът му наближава. Харесвах мига, в който той свършваше в устата ми. Харесвах, когато изстрелваше семето си по косата ми и тя ставаше лепкава и лъскава, сякаш бях попаднала в някоя голяма паяжина.
Понякога го карах да свършва на гърдите ми, за да мога да размажа спермата му на кръгове около тях, както художникът смесва боите на своята палитра. Той бе боята. Аз бях художникът и платното. Обичах да рисувам с неговата сперма по тялото си, за да усетя как тя постепенно изсъхва и се втвърдява по кожата ми. Харесваше ми как се лющи на люспи, когато я махах с пръсти. Харесваше ми да хващам люспичките с пръсти и да се взирам в тях, сякаш бяха снежинки. Опитвах се да различа кристалните фигури, които природата бе създала вътре в тях.
Харесваше ми да поглеждам надолу и да виждам как спермата се надига от главичката на члена му. Първо изригваше в дълга, плътна дъга, която постепенно отслабваше и се превръщаше в пяна, излизаща като от канче бира, което е било разтърсвано прекалено много, преди да бъде отворено.
Харесвах, когато се събираше на корема ми като в басейнче, покриваше пъпа ми и после се разпиляваше по талията ми като кремсупа, която прелива от чинията. Когато се стичаше по гърба ми на големи, плътни капки като топъл дъжд, като топло мляко, като топла лава… Когато Джак вадеше члена си и разпръсваше спермата си по целия ми храсталак, където тя увисваше на тънки нанизи като пухчета, уловени от клонките на жив плет.
Харесвах, когато той свършваше вътре в мен, и се чувствах изпълнена и задоволена, и спокойна, сякаш бях похапнала хубаво, вкусно ястие. И после я усещах как се излива навън, оставяйки плътна перлена следа, която стигаше чак до дупето ми. Понякога тя продължаваше да излиза навън и след часове, когато отдавна вече бях забравила, че е била там. Когато вървях из кампуса или седях в залата за лекции, или в автобуса, или на опашка и внезапно дъното на гащичките ми се намокряше и аз си спомнях мига, в който той бе свършил в мен, издавайки онзи сладко-болезнен звук, знака за настъпващото му освобождаване. И аз преживявах отново всичко — как ме чукаше, как свършваше вътре в мен — точно там, в кампуса, в залата, в автобуса, на опашката…
Харесвах, когато свършваше на лицето ми; имах чувството, че в тези моменти съм изцяло оставена на неговата милост, сякаш той ме унижаваше със своя оргазъм. Когато затворех очи и усетех как спермата му се разпилява по лицето ми. Как изпълва порите ми, стича се по бузите ми, по челото ми, как провисва от брадичката ми… Струваше ми се, че лицето ми не е достатъчно голямо, за да поеме всичко. Неговото безкрайно семе.
Обичах да я облизвам от устните и бузите си, да я проточвам между палеца и показалеца си като въже, после да я пъхам пак в устата си, да я смесвам със слюнката си в коктейл от моите и неговите флуиди, да изплезвам езика си, за да му показвам, че вече я няма. Че съм била добро момиче и съм си взела лекарството.
Обичах да отгатвам какво е ял за закуска, обяд или вечеря и между тях по нейния вкус и мирис. Солена, горчива, сладка, кисела и опушена. Бира, кафе, аспержи, банани, ананаси, шоколад. Можех да определя много неща от тек-стурата и консистенцията й. Понякога бе течна като рохко яйце, понякога плътна и на бучки като грис, понякога бе смес и от двете. А понякога бе гладка като сироп за кашлица — в този вариант я харесвах най-много, защото така се преглъщаше най-лесно.
Обичах да ближа члена му, когато го извадеше след ея-кулацията, и той бе хлъзгав и лъскав от соковете и на двама ни. Исках да усетя общия ни вкус, нашата пот и страст. Исках този вкус да остане в устата ми, докато попие в дъха ми. Обичах мириса на спермата му, когато започваше да ферментира в тялото ми.
И после обичах да измивам засъхналата сперма от тялото си под душа и да усещам как се разтваря под водата — сякаш се съживяваше отново. Харесваше ми да наблюдавам как тази вода, неговото семе, се оттича в канала и да мисля за пътуването, на което поема.
За местата, на които е била, и за онова, в което щеше да свърши. От вътрешността на тялото на Джак в моето. От моето по целия път до морето.
Родена от природата, завръщаща се в природата. Както става с всичко в този свят.
Както е предопределено да бъде.