Чудех се дали това се случва с тях, когато пораснат и тийнейджърските мании се превърнат в маниите на възрастни хора. Не можех да си представя друга причина, поради която някой би си причинявал това. Дори да получава пари, достатъчни за обучението на всички студенти на света.
— Не е заради парите обаче — каза Анна, сякаш бе чула мислите ми. И почти и повярвах.
Погледнах отново китките й и забелязах две големи пожълтели наранявания в горната част на ръката й. Носеше блуза без ръкави, така че не можеше да ги скрие, дори да искаше. А не мисля, че тя имаше такова желание.
— И те ли са оттам? — попитах аз.
— Тези ли? — попита тя, като прокара нежно палеца си по тях. — Не — усмихна се тя, сякаш си припомняше хубав спомен. — Това са рани от чукане. Нали знаеш?
Не знаех, но имах достатъчно въображение, за да предположа.
Анна ми каза, че има любовник. Всъщност ми каза, че има много любовници, други освен Маркъс, и всички те и давали нещо различно, задоволявали различна част от нея. Но този тип обичал да се държи грубо с нея и оставял белези по тялото и, за да знаят другите мъже, че той вече е бил там. И тя нямала нищо против.
— Харесват ми — каза тя. — Докато ги виждам и ги усещам, си спомням как съм ги получила. Спомням си как той слага ръце върху тялото ми. Как ме чука. Обичам да гледам как избледняват. Как променят цвета си от червено към черно, зелено и златисто. И когато изчезнат напълно, знам, че е време да се чукам с него отново.
От всичките й любовници, сподели тя, май него харесвала най-много, защото разсъждавал по същия начин като нея. И той вярвал, че „сексът и насилието са двете лица на една монета“. И не само вярвал, но и го прилагал в живота.
— Нали знаеш как в училище ни обясняват, че ще ни научат за птичките и пчеличките? — попита ме Анна. — Е, те не ни казват всичко, не и цялата истина, а само част от нея. ('амо онези неща, които искат да знаем. За птичките. Само приказки за любовния ритуал на ухажването, за чифтосването и отглеждането на децата. Не ни казват за пчеличките.
— Напротив, казват. Пчеличките минават от цвят на цвят и разпръсват прашец — опитах се да се пошегувам аз.
Анна поклати глава и обърна престорено очи.
— Тогава значи историята трябва да е за птичките и цветята. Знаеш ли как се чукат пчелите?
— Май не… — отвърнах аз. Никога не се бях замисляла за това.
— Има насилие — каза тя. — Наистина много насилие. И смърт.
Когато пчелите се чукат, обясни ми Анна, сексът им е много груб, само че на мъжа се пада лошата част от сделката, не на жената.
— Щом мъжкият пъхне своя пенис — да го наричаме така за по-ясно — в царицата, той се откъсва и остава във влагалището. И когато това стане, е като експлозия. Мъжкият направо отхвърча настрани, а след няколко часа умира.
— Когато някой ме удари прекалено силно — продължи тя — или се пробва в задника ми и ме заболи много, или пък ако просто не си падам по него, винаги му разказвам за птичките и пчеличките. Никога не знаят за пчелите. След зова им се иска да не го бяха правили…
Анна се изкикоти.
— Едно чукане и край с живота им — каза замислено тя. -представи си само какъв щеше да бъде светът, ако и с хората бе по същия начин? Ако ни казваха тези подробности за пчелите още в училище, а не само за птичките и цветенцата, представяш ли си какъв секс щяхме да правим по-късно…
Когато Анна говореше за секс, се чувствах отново като девственица. Не, не точно така. Караше ме да се чувствам като в първия ден в началното училище, току-що завършила детската градина, толкова горда, мислейки си, че вече съм голяма — така, както сме се чувствали като деца всеки път кога-то ни се е случвало нещо значимо: тръгването в ново училище или купуването на ново колело. Като всички онези пъти, когато всъщност не съм знаела нищо. Абсолютно нищо.
Така се чувствах и сега. Сякаш през цялото време си бях играла на чичо доктор и едва сега осъзнавах какво означава да правиш секс в истинския свят. Опитвах се да осмисля цялата тази информация, но Анна още не бе приключила.
Каза ми, че си е спомнила защо е започнала да ми разказва историята за пчелите. Когато търтеят умре, неговият откъснат полов орган остава наполовина вътре, наполовина извън влагалището на царицата, като тапа в наполовина изпита бутилка вино, като знак за останалите търтеи, че е техен ред да я оплодят. Като знак за чифтосване. Обикновено осем-десет търтея оплождат една пчела царица.
— Това са тази белези за мен — каза Анна и потърка следите на ръката си отново. Носеше ги като временна татуировка, защото искаше всички да знаят коя бе тя и какво правеше — така, както хората носят значки на любимите си групи на якетата си. Знак за другите, които водеха същия начин на живот, за да я разпознаят и реагират.