Еквивалентът на „Магнум 45“ сред сексиграчките.
Наречете ме наивна, но дори нямах представа, че подобно нещо съществува. Нямах представа, че технологията на вибраторите е напреднала до такава степен, че вибраторът със сладкото име „заек“ и батерии вече изглежда демоде като уокмените „Сони“. Не знаех, че технологията на вибраторите е еволюирала в царствата на ужаса, повличайки със себе си женската сексуалност и карайки жените да ритат и пищят, докато използват това нещо, което уж би трябвало да предизвиква наслада.
Над две хиляди години цивилизация и няколко поколения мъже — всичко бе водило до този момент, в който някой гений се е събудил с идеята да съчетае дилдо и мощна бормашина. Сякаш светът е имал нужда точно от това — сексиграчка, която може да наказва вътрешностите на жените с оргазъм, задвижен от две хиляди и четиристотин оборота в минута.
Не просто сексиграчка. А мазерати на сексиграчките.
Направено за жени, но по дизайн на мъже — и би ли могло да е другояче? Все едно жените вече не са били достатъчно наказвани и изтезавани от творенията на мъжете. Някой е трябвало да изобрети и дрилдото. Сега си представете, че гледате как това нещо наказва вътрешностите на вашата нова най-добра приятелка.
Гледах Анна, която бе вързана за тоалетна чиния върху циментов постамент в средата на голям, мрачен, мръсен и зловещ склад. Нямаше никакъв увод към клипа, никакво обяснение, никакъв сюжет или диалог. Освен Анна не се виждаше друг човек. Никакви сенки не потрепваха на заден фон. Никакви гласове, носещи се зад кадър. Сякаш бе отвлечена, затворена и зарязана там. И може би именно това бе идеята. Анна ми бе казала, че сайтът има специална публика, и сега вече разбирах какво имаше предвид. Филмчетата бяха монтирани така, че да видиш само това, което хората, които ги бяха правили, искаха да видиш. Когато Анна ми каза какво прави, когато видях раните и белезите на китките й, това ме притесни. Но първият ми порив, когато се сблъсках с това, бе да се разсмея. Струваше ми се глупаво. Но и странно красиво.
Но вече бе различно.
Нежната, бледа, на места поруменяла плът на Анна бе допряна до твърдия, бял емайл на тоалетната чиния. Бе свела глава и рамене над нея, гърбът й се опираше до седалката, краката й бяха разтворени вертикално във формата на V. вързани с въже за глезените и повдигнати нагоре, като че ли бе марионетка на конци; позата бе такава, че половите и органи и дупето й се виждаха ясно. Под и над гърдите и имаше въже, което я придържаше стегнато към чинията.
Гледката ми напомняше на нещо, което Марсел Дюшан би могъл да сътвори, ако бе решил да се пробва в порното.
Жена, вързана за тоалетна чиния.
Фантазията на всеки водопроводчик.
Дрилдо.
Любимата играчка на всеки електротехник.
Съберете ги заедно и какво ще получите?
Върховният идеал за домашно порно.
А това дрилдо блъскаше във влагалището на Анна като пневматичен чук и очите й се бяха обърнали. Тялото й се тресеше така, както се тресе ръката ви, когато държите ударна бормашина. Цялото й тяло.
Сякаш бе завързана за стол в аеродинамичен тунел, в който се тества как въздухът влияе върху определено тяло. И тя пищеше. Както пищи човек, когато скоростното влакче се спусне по първия завой и пред себе си виждате само, че ви предстои едно гигантско пропадане надолу. Писък на чиста наслада и чист, безкраен ужас. Но нейният писък не спираше, просто се сливаше с безпощадния електрически рев на дрилдото.
Намалих звука почти до края, но някак си все не беше достатъчно ниско. Защото писъкът звучи пронизващо винаги, независимо колко силен е. Боях се да изключа звука напълно, понеже бях сигурна, че без него всичко щеше да изглежда десет пъти по-ужасно.
Погледнах към вратата на спалнята.
Наистина се надявах Джак да е заспал дълбоко.
Опитах се да си представя защо някоя жена би се съгласила да направи нещо подобно. Запитах се защо Анна би се съгласила. И отговорът бе пред мен.
Очите й бяха замъглени. На лицето й бе изписано изражение на странен екстаз. Изражение, което казваше „искам още“ и „спри“. И двете едновременно. Изражение отвъд границите на поносимостта, което никога нямаше да забравя. Не можех да откъсна поглед от нея, боях се да извърна очи. Не знаех дали исках да чукам Анна, или да я спася.
Не чух вратата на спалнята, докато не се отвори. Дока-то вече не бе прекалено късно и Джак не пристъпи зад мен, гол и търкайки очите си.
Сграбчих незабавно мишката и изключих звука.
— Колко е часът? — попита той със сънен глас. Беше замаян, но все още леко кисел.
— Ох, стресна ме — казах аз.