— Все едно съм в транс, еротичен транс. Може би стоя там от минути, а може би от часове. Извън времето съм и всичко ми се струва безкрайно. Боя се от това, което може да се случи, когато свърши.
И в този момент, пленена между страха от желанието и нежеланието, усещала, че полудява.
— Но се чувствам толкова жива — каза тя. — По-жива от всякога в живота си, постигнала съм хармония, съвършенство. Че съм напуснала пределите на съзнанието си.
Не бях чувала Анна да говори така. Обикновено бе доста повърхностна и само се кикотеше. Сега бе сериозна и може би за първи път наистина чувах това, което тя искаше да каже.
Спомних си онова изражение на лицето й, което бях видяла на филмчето. Сега разбирах как се е чувствала, сега исках да знам повече. Исках да знам какво е да си част от нейния свят.
Анна явно реши, че ми е казала достатъчно. Умълча се странно, после внезапно смени темата.
— Какво правиш в момента?
— Нищо особено.
— Искам да се срещнеш с Бънди — каза тя с леко пакостлив тон.
— Добре.
Дори не се замислих. Знаех, че ще минат поне няколко часа, докато Джак се прибере вкъщи, а не исках да седя тук и да се измъчвам само с мислите си.
10
Бънди каза:
— Виж това.
И започна да ми показва толкова бързо снимки от телефона си, че отначало не разбрах какво гледам, различавах само яркопреливащи цветове и близки кадри, заснети от странни ъгли. Бънди минаваше през снимките като начинаещ търговец, нервен от първата си презентация пред важни клиенти, и от притеснение забрави да пусне копчето за контрол и мина едновременно през всички. Презентацията със слайдове за своята първа голяма продажба, която бе готвил през последните три денонощия, без да спи. Всичко мина пред очите ми за по-малко от минута.
И той стоеше там, гледайки в големия празен екран, преди да довърши да говори за първия си слайд, надявайки се все пак да си спечели комисионата за месеца.
Всъщност Бънди не бе нервен, просто развълнуван. Но определено се опитваше да ми продаде нещо. Опитваше се да ми продаде идеята за смъркане на кокаин, посипан върху пениса му.
Защото повечето снимки бяха от този вид, осъзнах аз, когато една от тях се задържа малко по-дълго на екрана. Почти всички бяха подобни. Галерия на момичета, правещи точно такива неща. Продажбата му нямаше да е лесна, но той полагаше сериозни усилия.
Току-що се бяхме срещнали. Всъщност току-що Анна ни бе представила един на друг. И Бънди не каза „здрасти“ или „как си“, или „приятно ми е да се запознаем“. Не, каза „виж това“.
И почна да ми показва галерията със завоеванията си.
Това правеше Бънди.
Обикаляше клубовете, баровете, магазините за дрехи, закусвалните и магазините за сладки момичета. Но не бе достатъчно да са сладки, трябваше и да са навити.
Наричаше го „да са отворени за нови приятелства“.
Доказателства за срещите му се появяваха всекидневно на уебсайта му „Талантите на Бънди“, достъпен за публика от кретени от цял свят.
Името звучи невинно. Но това бе последното, което представляваше.
В армията казват, че една операция е излязла извън контрол, когато първоначалните цели на военната кампания се променят и преминат извън предвидените граници.
Това бе порно, излязло извън контрол.
Когато порнографията прехвърли предвидените граници и се преструва, че е нещо различно от това, което е.
Почти веднага след запознанството с новите си „приятелки“ Бънди вадеше апарата си и се опитваше с всички сили да ги окуражи да направят едно от трите неща, веднага и на място.
Да си покажат циците. Да си смъкнат гащичките и да покажат малките си пусита. Да смучат пениса му.
В добър ден — и трите наведнъж.
В лоши дни — и това все пак трябва да се каже — Бънди се задоволяваше с всичко, което можеше да получи. Навиваше се и на по-малко, защото по-малкото все пак е по-добре от нищо, а и той не беше особено претенциозен. В лоши дни му стигаше и да щракне набързо „модела“ си без неговото знание. Това бяха снимки, които можеха да се подредят в различни подвидове: смъкнати блузи, повдигнали се поли, снимка на чатал, на разголено дупе с прашки, показващи се от панталони с плитка талия и т. н.
Бънди се възприемаше като Саймън Коуел на интернет порното. Куратор на мъжкото забавление, Свенгали на сексуалния талант — защото така обичаше да говори на момичетата, които се подмамваха по съмнителния му чар.
И така наричаше техните изяви. Талант.
Но имаше прекадено много гордост и прекадено голямо его, за да се нарича „порнограф“. Той се смяташе за творец, безстрашен хроникьор на секса и единственият истински мъжкар на съвременната епоха.