Выбрать главу

В действителност имаше огромна бездна между това, което Бънди смяташе, че е, и това, което всъщност бе.

Фотограф по професия. Порнограф по презумпция.

Папарак на теория. Сексуален хищник на практика.

Бънди обичаше да се нарича „интернет предприемач“ или „пионер на социалните медии“.

Аз повече клонях към „хипстър, хранещ се със задници“.

Вече го мразите.

Недейте.

Анна ми каза, че Бънди има много страхотни качества. Те не биеха веднага на очи. Но той наистина ги притежаваше, стига само човек да успееше да прозре отвъд самодоволния му, ехиден и нагъл цинизъм, който се отразяваше на всичко, което правеше. И понеже беше приятел на Анна, аз исках да го харесвам. И същевременно напълно осъзнавах, че Бънди е от онези момчета, за които майките предупреждават дъщерите си и ги наричат „лоша новина“.

Поне тези момчета като Бънди обаче не се преструваха на нещо, което не бяха. Това, което виждаш, е това, което получаваш. И Бънди определено бе неуморен и те увличаше със себе си. Само че винаги в погрешната посока.

Признавах му го, беше забавно да си край него. Никога не знаеш какво ще се случи, къде ще се озовеш или с кого.

Бяхме в бар. Един от любимите за лов на Бънди. „Хляб и масло“, обикновен уличен бар, кръстен като закусвалня за бързо хранене. Имаше мръсотия по пода, мръсотия по стените, напукани пластмасови столове, евтини чаши и тоалетна, която винаги бе запушена; мръсотия и нещо похотливо, натрупано през годините, което даваше някаква автентичност на хората, които го посещаваха и нямаха такава — хора като Бънди, които бяха нахлули в това някога непретенциозно местенце и го бяха обявили за свое.

„Хляб и масло“ се държеше от тип, който имаше само първо име, Сал — прошарен италиано-американски ветеран, който беше тук, откакто мястото бе отворено и наистина не понасяше как се бе променил кварталът, особено барът му. Затова Сал бе решил, че ще бъде по-готино да обижда клиентите си, вместо да им сервира питиета. Обиждаше вида им, маниерите им, родителите им и — ако това не свършеше работа — намекваше, че са явен продукт на кръвосмешение; всичко, за да ги разгневи. А тези хора смятаха, че това е част от чара му, което го вбесяваше допълнително. Но дори Сал трябваше да се примири с неизбежното, защото никога не бе печелил повече пари в живота си. Печелеше пари изумително бързо, макар да не разбираше как, защото — поне докол-кото можеше да каже — никое от тези хлапета не работеше.

Сал се отнасяше с клиентите си като с лайна, но имаше слабост към Бънди. Причината бе очевидна. Бънди правеше безплатна реклама на Сал чрез клиповете със своите секс таланти, които пускаше на сайта си. В замяна Сал му даваше безплатно питиета. Трябва да призная, че Бънди наистина бе превърнал заниманието си в изкуство. Използваше безплатни питиета, за да забива лесни мацки. За да получава безплатни питиета. За да забива лесни мацки.

Благодарение на технологиите можеше да пуска снимки директно от апарата си. Излизаха в нета почти в мига, в който ги заснемеше.

Това бе философията на Бънди.

Първо качвай в нета. Искай позволение после.

Защото според него извършването на акта бе знак за съгласие. Той правеше момичетата звезди, преди да успеят да изтрият спермата от ъгълчетата на устата си.

Бънди каза:

— Ти не си като другите момичета.

Знаех, че ме пробва с фраза, която вероятно бе използвал хиляда пъти преди. Но този път нямаше да проработи.

— Така ли? — попитах аз. — Да не би защото устата ми е свързана с мозъка ми, а не с твоя пенис?

Той се престори, че не ме е чул.

Взе питиета и за мен, и за Анна. Моето го сбърка. Аз поисках портокалов сок. Той ми донесе портокалов сок с водка. Смяташе, че няма да забележа.

Готин номер.

Предполагам си е мислел, че може би вече съм пияна. Едно допълнително питие няма да ми навреди и ще ме отпусне. После щеше да ме убеди да стана негова звезда и да направи набързо снимките си. И на тях ще бъда леко замаяна и няма да изглежда, че правя нещо насила. Виждах как мислите му препускат по утъпканата пътека.

Но Бънди не знаеше едно нещо.

Аз не пиех.

И последното нещо, което исках, бе да се появя на сайта му като примамка за някой загубеняк, търсещ материал за чекии в нета.

„Талантите на Бънди“ беше само един от многобройните му сайтове. Флагманският кораб на сбирщината простотии, които прославяха перверзния възглед на Бънди за живота, секса, сексуалността, жените и него самия.