Метна апарата на врата си, обърна се към Анна и мен и каза: „Хайде, да вървим“.
И се разделихме.
11
Беше рано, когато допълзях до леглото си. Три часът, най-много четири. Не очаквах, че е минало толкова много време. Стаята бе тъмна и тиха. Предположих, че Джак спи.
Едва отпуснах глава на възглавницата и той се обади.
— Къде беше?
— Съжалявам — казах аз.
Той повтори.
— Къде беше?
Не можех да му кажа.
— Бях с Анна.
Само наполовина бе лъжа.
Очаквах разговорът да продължи. Не стана. Той не бе доволен. Знаех, че не е.
— Джак — казах аз.
Никаква реакция.
— Джак?
Пресегнах се и докоснах ръката му. Той се дръпна рязко, обърна се на една страна така, че не можех да го достигна.
— Джак, съжалявам…
Какво друго можех да кажа?
Пак никакъв отговор. Мълчанието бе оглушително. Исках да изпищя само за да го прекратя, само за да предизвикам някаква реакция от него.
Стаята бе тъмна и тиха. Ужасно дълго време.
После той каза студено:
— Ще говорим за това на сутринта, Катрин.
Не говорихме за това на сутринта. Успах се и Джак вече бе излязъл, когато се събудих. Мразех да се събуждам и него да го няма. Някои хора се страхуват да спят сами. Аз се страхувам да се събуждам сама, без да знам какво ще ми поднесе новият ден — дали няма да открия празно легло, в което никой няма да ме прегръща.
— Джак? — провикнах се аз.
Никакъв отговор.
Знаех, че не е доволен. Чувствах се ужасно от перспективата за цял ден, в който нямаше как да разбера дали гневът му щеше да отмине, докато дойдеше време да се прибере у дома вечерта. И какво щеше да стане с нас, ако това не се случеше.
Гневът на Джак е като бушуващ океан; надига се, без да се замисля за разрушенията, които ще причини, без угризения какво щеше да отнесе по пътя си. Нямаше никакъв начин да го избегнеш, никакъв начин да го омилостивиш. Това не е агресивен, а спокоен гняв; преобръщане наопаки на страстта, която принципно задвижва всичко, което той върши. Така че единственото, което може да се направи, е да се изчака, докато отмине от само себе си, докато вятърът утихне и вълните се снижат.
Но това не го прави по-лесно поносим.
Постъпих както обикновено, когато исках да се успокоя и да заглуша гласа в главата ми, който отказваше да спре. Мастурбирах.
Затворих очи, плъзнах пръстите си между бедрата си и си представих Джак, все още спящ, сякаш нищо от това не бе ставало. Сякаш не се бе пробуждал, когато се пъхнах в леглото. Сякаш той изобщо нямаше представа за времето. Без никакво значение дали бе три, два или един часът.
Събуждам го с целувка по челото, моя сладък принц, и гледам как бавно се разсънва. Той ме поглежда, все още замаян, и казва: „Чаках те, но бях толкова изтощен, че се унесох“. Не пита „Къде беше?“ със студен и обвинителен глас. А „Кога се прибра?“. И аз лъжа. Този път цяла лъжа, но бяла.
И той се усмихва. „Липсваше ми.“
Започва да ме целува, нежно, притискайки устните си в моите.
Притиска гърдите ми в шепите си, мачка зърната ми с палци. Протягам се и се погалвам долу, където се събира цялата ми сладост, където мирисът ми е най-силен. Потърквам се и облизвам пръстите си, после ги притискам пак.
Той нежно захапва горната ми устна, засмуква я. Задържа зърната на гърдите ми между пръстите си, завърта ги между тях.
Усещам, че те се втвърдяват.
Усещам, че той се втвърдява.
Усещам, че се подмокрям.
Облизвам пръста си, прокарвам го по вагината си и си представям, че това е езикът му, намокрям срамните си устни, усещам как те се подуват и се разтварят, обхващат клитора ми и го притискат все по-плътно.
Кръвта се качва в главата ми, изпълва и клитора ми. Чувствам се замаяна.
Усещам как главичката на пениса му се удря между бедрата ми, докато той се приплъзва над мен и заема подходяща поза, за да проникне вътре. Обръщам се на една страна, за да го улесня, свивам краката си в коленете, както правят танцьорките на канкан, за да му разкрия по-добър поглед към пистата, докато самолетът му се кани да се приземи.
Той хваща пениса си в ръце, насочва го към вагината ми, към дупката, където се е събрала влагата. Бута го вътре само колкото да намокри главичката му. Изважда го и обхожда с върха му вагината ми, за да почувствам сладостта и лепкавостта на собствените ми сокове.
Пъха го отново в мен, пак едва вкарвайки главичката му.