— Не се разделяме — каза той. — Просто имам нужда от малко пространство.
— Добре… — прошепнах аз.
Не ми харесваше, но нямах избор. Не исках да го притискам и да влоша ситуацията.
— Тази вечер ще спя на дивана — каза той.
Не исках да спя сама, но знаех, че няма да успея да го разубедя.
Плаках, докато заспах, а когато се събудих, Джак го нямаше.
И апартаментът бе толкова пуст без него.
12
Ако никога не сте чували за „Фабриката за чукане“, едва ли би ви хрумнало, че подобно място може да съществува. Дори да сте се досетили от името какъв вид място е това — не че е особено трудно — едва ли бихте предположили какво точно става вътре.
Дори тези от вас, които имат много богато въображение, пак не могат да си представят докъде могат да се развихрят някои хора.
Ако досега не сте знаели, че го има, по-добре щеше да бъде да си останете благословени невежи. Но все пак сте стигнали дотук, така че — какво толкова, ще ви разкажа.
Това е секс клуб. Най-прочутият таен секс клуб на нашето време.
Ако пък сте чували за него и искате да влезете вътре, не се опитвайте да го търсите, защото няма начин да го намерите просто така.
С Анна стояхме пред изоставен, полуразрушен склад в част на града, за която никога преди това не бях чувала. Никога не бях имала причина да идвам на подобно място. Мисля, че никой не би трябвало въобще да има причина да идва тук.
Дори таксиметровият шофьор, който ни докара, нямаше представа къде отива и двайсетина минути се лута, докато открие точния порутен склад на това място, където нямаше нищо друго освен складове — редици и редици от тях. По някаква причина улиците тук нямаха имена. Нямаше улици, нито булеварди, нито указания на табели за северен, източен, западен или южен район. Просто различни числа, също като на момичетата от сайта с Анна.
Но ето ни тук. Луната светеше ниско в небето, въздухът бе студен, което бе доста необичайно за това време на годината, и аз замръзвах в дънковата си риза, вързана на възел на гърдите ми, с късата пола и с голите крака, обути в обувки с високи токове, с които ми бе трудно да стоя стабилно на чакъла, покриващ навсякъде земята. Стоях на уличния ъгъл, изглеждайки като проститутка, и се чувствах ужасно разголена.
С Джак си почивахме един от друг за известно време. За мен това бе по-лицемерният начин да кажеш, че си скъсал с някого. И по-лош. Боли по същия начин като скъсването, но без да е ясно и окончателно.
Анна ми се обади и ме попита дали искам да отида с нея до „Фабриката за чукане“ и нямаше никой до мен, който да ме спре. Какво друго очакваше Джак да направя? Да си седя у дома и да се самосъжалявам? Не съм такъв човек.
„Фабриката за чукане“ бе любимият клуб на Анна. Единственото място, където се чувствала като у дома си, каза ми тя, сред хора от своя вид. Каза, че иска да ме заведе, за да я разбера по-добре, за да разбера защо вършеше всички онези неща.
Тази нощ била Вечерта на черното и синьото, което тя ме увери неколкократно, не е описание за начина, по който щяха да изглеждат телата ни, когато си тръгнем от клуба.
— Това е просто дрескод, глупаче — увери ме тя.
Кожа и деним. И нищо друго. Никакъв памук, никаква изкуствена коприна, никакъв полиестер или синтетика.
Но аз мамех.
Имах сутиен, а под дънковата пола бях с бикини. И Анна не знаеше за това. Ако пък се бе досетила, не го показа с нищо.
Малко по-рано бе дошла в апартамента ми. Приготвихме се заедно, тя ми донесе някои свои дрехи, защото бяхме приблизително с еднакво телосложение. Беше много стриктна относно дрескода.
— Трябва да следваш правилата. И това е единственото правило за това място.
Дрескодът ми се стори тъп, а и свенливостта ми надделя. И докато Анна не ме гледаше, си сложих бельото.
Тя ме накара да се огледам в огледалото. Застана зад мен, сложи ръце на бедрата ми и се усмихна доволно. Усмивката й казваше: Добра работа! А аз си мислех само, че изглеждам някак евтино и мръснишки, както се обличат младите актриси, ако искат да се появят на корицата на „Максим“, но Анна ме погледна и каза: „О, бих те изпукала!“.
След това отидох до банята и си сложих бельото — прашки и сутиен. Погледнах дупето си в огледалото, за да съм сигурна, че гащичките не се виждат, и закопчах още едно копче на ризата си, за да прикрия и сутиена.
Анна играеше по правилата. Беше облечена в черен кожен костюм като на Жената котка, който я обвиваше като втора кожа. От врата по цялото й тяло минаваше цип и изчезваше чак между краката й. Не би могла да носи бельо дори да искаше, защото щеше да развали ефекта на тоалета си. Освен това ципът бе отворен почти до пъпа и гърдите й бяха наполовина изкарани навън.