От двете страни на бара имаше две големи клетки, като онези, в които държиш хамстера си — само дето това явно бе много голям хамстер. В едната имаше голо момиче, в другата — голо момче. Към баровете бяха прикрепени празни подноси за храна и бутилки за вода; бяха празни. Дребосък, по-скоро джудже, с висока шапка и нищо друго по себе си стоеше зад бара и подхвърляше фъстъци към клетката на момичето.
Срещу бара имаше няколко сводести проходи, водещи към други части на клуба.
— Там се случва истинското действие — каза ми Анна. — Но когато напуснеш тази зала, оттатък е като лабиринт. Лесно можеш да се загубиш и имаш чувството, че никога няма да откриеш пътя си обратно.
Огледах се и си казах, че е като всяка сцена от нощен клуб, която можеш да видиш по филмите. Имаше силна, бумтяща музика, бе тъмно и пълно със странно изглеждащи персони, които не приличаха на нормални хора, които едва приличаха дори на хора. И главният герой във филма, който хиляди пъти бях гледала, отчаяно търсеше нещо или някой важен за своята мисия, но очевидно мястото му не бе тук. И не желаеше да бъде тук.
Героят почти винаги, винаги е мъж — някой раздразнителен, потиснат и твърдо хетеросексуален. Като мъжка версия на Северин.
А клубът е като работното място на Северин, бордея. Клубът представлява място, където са позволени всякакви видове сексуални занимания, перверзни и извращения, всичко, което законът или моралът биха забранили, ако имаха право на глас тук. И това е огромна заплаха за неговата мъжественост, за подредбата на ценностната му система.
Но той няма да бъде прецакан. Ще му бъде позволено да си тръгне, без мъжеството му да пострада.
Само първо малко ще си поиграят с него.
Същевременно това бе клубна сцена, която никога не бихте видели във филм, в който и да е филм. Защото въпросните сцени във филмите са измислени от хора, които вероятно никога не са стъпвали в истински клуб. Те просто пресъздаваха една и съща сцена за тъпия си филм, за да може героят им да се лута из клуба, блъскайки се в странните типове край себе си, които нямаха никакво чувство за мода и танцуваха като смахнати на най-ужасната клубна музика, която някога сте чували в живота си.
Хората, които измислят клубните сцени във филмите, със сигурност никога не бяха стъпвали в този клуб или в някой като него. „Фабриката за чукане“ бе място, в което хората се определяха единствено чрез своите чудатости, фетиши и желания. Нищо друго нямаше значение. Никой не се интересуваше дали си млад или стар, кой си в истинския живот, дали си портиер, или директор.
Анна каза:
— Искам да се срещнеш с Кубрик.
Побутна ме към един по-възрастен мъж, който се бе облегнал на бара. Кубрик бе собственик и мениджър на „Фабриката за чукане“. Не Стенли Кубрик, а Дари — но всички го наричаха само Кубрик. Той бе нисък, дебел, евреин и плешив. Защото, ако животът реши да ти даде една лоша карта, вероятно скоро ще ти раздаде и цялата колода. Но Кубрик, изглежда, нямаше нищо против. Бе щастлив като Дари.
Кубрик имаше приятна усмивка и вродена деликатност, но изглеждаше сравнително безобиден. Имаше и дълга снежнобяла брада, мъхеста покривка от бели косъмчета по цялото си тяло, по ръцете и по гърдите му, чак до корема, който бе с размера и формата на плажна топка, но не отпуснат, а твърд и опънат като мускул. Приличаше на Дядо Коледа. Ако Дядо Коледа не носи голямото си червено палто, обточено с бели кожички, а късо черно кожено елече и има татуирана на голите си гърди думата САДИСТ.
Тя бе издълбана на гърдите на Кубрик много грубо, сякаш някой я бе направил с отварачка за консерви. Бе изписана с големи наръбени букви, простиращи се по торса му между врата и зърната му. Запитах се дали наистина беше садист, или просто я бе получил след някоя от онези вечери, в които не помниш нищо. Не виждах как можеше да си я направил доброволно иначе, защото сигурно е боляло ужасно, докато са дълбали буквите в кожата му.
„Фабриката за чукане“ бе мястото на Кубрик, неговото творение, неговото дете. Пансексуална лаборатория за плътски удоволствия, където се случваше всичко и нищо. Тук ставаха такива неща, които не бихте повярвали, че са възможни, нито ще намерите в интернет.
Ако ще наричате клуба си „Фабрика за чукане“, трябва да сте дяволски убедени, че той ще отговаря на името си.
Кубрик изглеждаше напълно сигурен, че се е справил, защото ме посрещна с думите:
— Казвам ти, захарче, това е най-великият секс клуб на света. Най-великият секс клуб, който някога е съществувал.