Кубрик ме нарече „захарче“. Към Анна се обърна с „тази“. Големите му месести ръце се обвиха около кръста й и гой я придърпа към себе си, така че гърдите на Анна да се отъркат в тялото му. Раменете и ръцете му в горната част бяха като бутове, а в долната си част, от лактите до китките, бяха като на Попай моряка. На едното му рамо имаше избледняла синя татуировка на моряк; на другата — някакъв странно изглеждащ знак или пиктограма, която не успях да разбера какво означава.
Кубрик стисна силно Анна и каза:
— Тази тук знае много добре къде да се отбива.
После се разсмя и я шляпна небрежно по дупето. Тя не го очакваше, така че отначало подскочи, но после се разкикоти.
Анна постави ръка на гърдите ми и каза:
— На Катрин й е за първи път.
— Така ли? — повдигна престорено изненадано вежди Кубрик. После ме огледа: — Няма за какво да се притесняваш, захарче. Тук долу всички сме приятели.
Нямаше как да съм сигурна, но той звучеше искрено.
— Просто погледни в себе си — каза той — и следвай желанията на сърцето и извивките на тялото си. И ще откриеш това, което ти е нужно.
Кубрик внезапно бе станал много дзен и ми даваше съвети като ню ейдж гуру. Беше събрал ръцете си пред себе си, докато говореше, и на вид също го докарваше на гуру.
— Няма голяма тайна — каза той. — За да постигнеш нещо в живота, трябва да знаеш само едно нещо. Всички искат да чукат или да бъдат чукани. Това е.
Не беше точно като Дийпак Чопра, но схванах посланието му.
Философията на Кубрик бе следната.
Хайде, елате всички.
Чукайте се, чукайте се наред.
Чукайте когото си искате, както си искате.
Това е единственият закон.
— Само един съвет — каза Кубрик, като се наведе над мен и посочи зад себе си. — Стой далече от джуджето.
Погледнах през рамото му към дребния човек, който сега се бе качил върху клетката на четири крака и лаеше като куче. Момичето се бе свило в единия ъгъл върху сламеник.
— Защо? — попитах аз. Изглеждаше ми безобиден.
— Много е разгонен. Макар да не може да свърши много работа, това не го спира да опитва постоянно. Всички дребосъци са супермачовци и никога не вършат нещо наполовина. Затова или искат да се самонакажат за това, което са, или да изчукат целия свят за компенсация. Този тук е истински садист.
Погледнах отново и сега джуджето се държеше за горната пръчка на клетката с една ръка, сякаш щеше да прави набирания, а с другата придържаше пениса си и пикаеше през решетките. Горкото момиче вътре се мяташе от едната страна на другата, опитвайки се да избегне струята, но не се справяше много добре.
Явно съм изглеждала шокирана, защото Анна ми каза:
— Не се тревожи, това е част от нейната мания. Иначе не би била тук.
— Добре, деца — каза Кубрик, пляскайки с ръце като наставник в детски летен лагер. — Имам клуб за ръководене и хора за чукане. Забавлявайте се!
Слезе от високия стол на бара и двете го наблюдавахме как забързано изчезва в един от проходите като Белия заек от „Алиса в страната на чудесата“.
Анна се обърна към мен.
— Никога няма да се досетиш какво е работил Кубрик преди.
Нямах си представа.
— Предположи.
— Житейски треньор?
— Не.
— Фитнес инструктор?
Анна поклати глава.
— Библиотекар?
— Не.
— Анестезиолог?
Тя се разсмя.
— Добре — усмихнах се аз. — Предавам се. Какво?
— Счетоводител.
Опитах се да си представя Кубрик в костюм от три части, ровещ из папките в офиса си. Не ми се получи.
— И не какъв да е счетоводител — каза тя. После се наведе към мен и ми прошепна: — А в ЦРУ!
Анна ми разказа, че по онова време Кубрик водел напълно обикновен живот. Къща в предградията, женен, без деца. Нормален, редовен сексуален живот.
Но Кубрик имал тайна. Често се измъквал в гаража и мастурбирал на списания с яки здравеняци. Не че бил гей, който се преструвал на нормален, или че бил повече едното от другото. Просто се отегчавал от секса, който правел с жена си, и търсел нова тръпка.
Започнал да мисли какво друго може да го възбуди. Решил наистина да отпусне въображението си и да види какво ще се получи. Започнал да събира каталози.
Не каталози за бельо. Щяло да бъде прекалено очевидно, прекалено лесно. Каталози за градинско обзавеждане, за семена и зърнени култури, за дентални инструменти, за дърво, метал и цимент. Последвал инстинкта си и събирал всичко, което успявало да задоволи сексуалните му копнежи. Гледал снимките и открил, че му се удава много добре да създава подробни сексуални фантазии около неодушевени обекти, колкото по-обикновени, толкова по-добре, защо-то Кубрик всъщност така тренирал да сексуализира света около себе си.