Усещах как кръвта ми се надига. Зърната ми се стегнаха и се втвърдиха. Станаха толкова чувствителни, че трябваше да положа усилия да не се разплача, когато блузата ми се отъркваше в тях.
Дишането ми се учести. Чувах как стена от копнеж. И това ме възбуждаше още повече.
Той разделечи краката ми, пъхайки коляното си между тях, и намести бедрата си срещу слабините ми. Усещах твърдината на члена му, когато се опираше в мен. Повдигнах единия си крак и надигнах таза си, за да може да се намести по-навътре между краката ми.
Опирах се точно на ръба и рафтът се врязваше в задника ми; болеше ме, но не ми пукаше, защото той ме блъскаше с бедрата си, притискаше се силно в мен. Поставих ръце на гърдите му и се подпрях, за да мога да се отпускам надолу по-рязко. И усещането бе толкова страхотно, че имах чувството, че губя ума си. Знаех, че вече не можех да се контролирам.
Вместо това обаче за миг явно изгубих съзнание от жегата, насладата и болката. Защото внезапно се видях. Видях се отгоре, бях извън тялото си.
Видях как той бе върху мен. Възелът на дънковата ми риза се бе развързал и краищата й висяха свободно.
Сутиенът ми бе разкопчан и презрамките му се спускаха по раменете ми.
Гърдите ми бяха голи и лепкави от пот. Зърната бяха розови и щръкнали.
Полата ми бе свлечена долу около глезена на единия ми крак. Другият ми бе сгънат и превит около неговия гръб.
Ръката му бе в гащичките ми. Бях мокра и се овлажнявах все повече от неговото докосване.
После сякаш започнах да се пробуждам, защото всичко пред очите ми бе като в мъгла, музиката звучеше някак отдалече.
Но ясно го чух как казва: „Явно не си толкова добро момиче“.
Казваше ми нещо, което не исках да знам за себе си. Сега си мисля, че ми се е подигравал.
После се разсмя, самодоволно и ехидно — звукът бе като шамар в лицето ми, и отново бях тук, на земята, в пълно съзнание, в тялото си. Гола съм, срам ме е и не искам да правя това повече, не и тук, не и сега, не по този начин.
Повдигнах глава, за да погледна покрай него, над рамото му, и тогава осъзнах, че вече не бяхме сами. Имаше осем или девет млади мъже в кожа; и когато казвам „мъже в кожа“, имам предвид точно това — като онези, които може да видите в гей порнофилмите от седемдесетте. Необикновено красиви мъже, слаби и загорели. Бяха се струпали на входа на нишата, по двама и трима един зад друг. Онези най-отзад протягаха вратове, блъскаха се и се притискаха към другите, за да виждат по-добре. Тримата най-отпред се бяха подредили в редица и пазеха разстояние между нас и тях. Всички бяха голи до кръста с разкопчани панталони, топките им висяха свободно под черните, космати храсталаци, а едрите им потни ръце предизвикателно си играеха с твърдите им, безсрамно висящи членове.
Стреснах се ужасно и направо изперках, защото не можех да разбера дали те мастурбираха заради мен или заради него.
— Не мога да го направя — казах аз и го отблъснах леко от себе си. — Наистина, трябва да тръгвам. Трябва да намеря приятелката си.
Усещах, че бях на път да се разплача.
И сякаш режисьорът на филма изкрещя „Стоп!“ и сцената свърши. Развалих всичко, мъжете се разотидоха в търсене на нова сцена, която щеше да бъде по-задоволителна, а аз бързо се облякох и оправих и минах покрай тях, без да кажа и дума.
Хукнах по тесния коридор, треперейки, изтощена и възбудена едновременно, като се опитвах да разбера какво, по дяволите, бе станало току-що. Част от мен искаше да продължи, да стигне докрай, но просто не можех да се отпусна, уплаших се, все едно се бях качила на скоростно влакче в увеселителен парк и внезапно бях осъзнала къде точно се намирах и вълнението се бе превърнала в ужас.
И тогава, също като героя във всяка сцена в клуб, която сте виждали във всеки филм, се впуснах да намеря някого. Търсех Анна.
Мислех, че се връщам в главната зала, обратно до бара, но се оказа, че съм тръгнала точно в противоположната посока. Осъзнах, че Анна бе права — това място бе като лабиринт. Всички коридори изглеждаха по един и същи начин; два-три завоя и вече се загубих напълно. Спазвах същата посока, като се надявах, че ще разпозная някакви ориентири, после си дадох сметка, че няма да стане. И тъкмо когато си мислех, че никога няма да открия изхода, завих отново и видях Анна. Нямаше как да я пропусна.
Бях се озовала в просторна сводеста стая, като пещера, пълна с хора и всички се движеха като един, мислеха като един, действаха по инстинкт, докато обикаляха, гледаха и се чукаха.