На черната стана отзад, десет-дванайсет метра висока, се прожектираше филм с Анна. Беше един от нейните клипове от сайта СОДОМ. Поне предположих, че е такъв, защото не бе от онези, които бях гледала. Тя бе гола до кръста и на очите й бе вързана черна тениска. Но без съмнение бе Анна. Познах я по русата коса, пусната свободно до раменете, познах и тялото й — чувствено, пищно, бледо — човек не можеше да го сбърка.
Седеше на пейка, която бе небрежно скована от няколко дъски, без да има идея за удобство или стабилност. Ръцете й бяха опънати назад, сякаш беше разпъната на кръст, омотани с въже, както и тялото й — едно въже под гърдите и още едно около кръста й.
Не знаех какво бе станало във видеото преди това, но торсът на Анна бе червен, явно я бяха бичували. Главата й бе отпусната напред, устата й бе отворена и от нея течаха лиги. Дълга, дебела плюнка се стичаше от ъгълчето на устните й надолу между гърдите й, които бяха много зачервени; кръстът й бе приведен и тя дишаше тежко, все едно бе тичала на дълъг маратон.
Гледах Анна на екрана и виждах Северни, с превръзка на очите, завързана до дървото, и осъзнах, че те са една и съща жена — две фатални блондинки, оковани от своите желания.
Обърнах се и отново видях Анна — истинската Анна — свила се гола на платформа пред своя видеообраз. Тя бе звезда на сцената и на екрана. Не я бях забелязала от самото начало, защото бе заобиколена от тълпа мъже, които се опитваха да се доближат до нея като търсачи на автографи, скупчили се около червения килим пред киносалона за голяма филмова премиера. Само че вместо да й поднасят лист и химикалка, те размахваха членовете си в лицето й, а тя ги хващаше един по един, като се стараеше всеки да получи желаното и никой да не остане разочарован. Тялото й блестеше от пот и сперма. Лицето й грееше. Имаше отново онова изражение, онова, което бях видяла в клипа с дрилдото, същото изражение на екстатична наслада.
Стоях там и гледах. Едно беше да го видиш на филм по интернет, съвсем друго да се разиграва пред очите ти; да гледаш как се случва с най-добрата ти приятелка, бе все едно да виждаш как се случва на теб самата.
Това си помислих, когато видях Анна, обкръжена от всички онези полудели възбудени мъже, съблекли дрехите й, свалили всичките й защити, всичките й прегради. Разпознах себе си. Анна изглеждаше толкова отпусната и спокойна, без да се интересува от нищо, напълно уверена в себе си и в тялото си, в своите способности. Намираше се в средата на хаоса, но напълно владееше положението. И се наслаждаваше. Възбудих се само като я наблюдавах.
Най-накрая осъзнах къде исках да бъда; осъзнах, че вече нищо няма да бъде същото. Никога нямаше да бъда същата. Бях преминала своята граница.
13
Във фантазиите и сънищата си бях смела. Във фантазиите и сънищата си разигравах отново и отново случилото се във „Фабриката за чукане“. Само че този път не побягвах. Оставах точно там, където бях, с дупе, подпряно на рафта, с крака, увити около кръста му, и му позволявах да ме вземе.
Позволявам му да ме изчука, докато другите чакат своя ред. Гледам ги как плюят по дланите си и разтъркват членовете си, докато се взират в мен и пристъпват по-близо и по-близо. Чувствам се като автомобилен състезател в ремонтния отсек, заобиколена от мазни монтьори, голи до кръста, размахващи мръсни гаечни ключове, които блестят от маслото. Шумът на двигателите изпълва ушите ми. Замаяна съм и почти натровена от дима. Готова да бъда погълната от тяхната похот.
И съвсем скоро те решават, че не желаят повече да чакат и всички пристъпват към мен едновременно, скупчват се наоколо. Стена от мъже, полудели, неудържими, всички изискващи внимание. Напират към мен със своите наперени пениси. Внезапно край мен има повече членове, отколкото мога да поема. Толкова много, че не знам какво да правя с тях. Замаяна съм, но и ужасно възбудена.
Така осъзнах следното: във фантазиите си бях повече като Анна.
Желаеща.
Исках наистина да приличам повече на нея.
Ненаситна.
И тогава реших, че трябва да го направя наистина. Да стана като Анна.
Свободна.
Два дни по-късно Джак дойде у дома, за да си вземе чисти дрехи. Нямаше го от съвсем кратко време, но имах чувството, че всичко е напълно променено и че в апартамента влиза непознат човек. Той бе студен. Не знаех как да пробия ледената му покривка. Аз също бях сдържана, защо-то не желаех да го предизвиквам. Влезе и събра вещите си за половин час.