Щях да си спестя много скандали, сърдечни драми и подгизнало с ако бельо по-късно. Щях да се спася от самата себе си.
В онези дни, лежаща на пухкавия килим в спалнята на приятелката си, докато тя стискаше в ръка пожълтелите страници на писмото и се готвеше да ги прочете на глас, макар да бях на прага на женствеността, все още бях дете. Какво ли изобщо знаех?
Затова я подтикнах да продължи.
Бяхме като Адам и Ева, готвещи се да отхапем от ябълката на познанието. Любопитството ни бе завладяло, не можахме да се въздържим и погълнахме цялото проклето нещо, като почти се напишкахме в гащичките си от смях, докато четяхме всички онези мръсни детайли от реалността.
Но невинните ни и неразвити умове не успяха да схванат останалата част от историята, нещата, които бяха мрачни и странни. Защото все още не разбирахме, защото нямахме достатъчно опит в нищо, което би ни дало някакъв контекст, и те не ни повлияха. Или поне тогава си мислех, че не са. Но ето нещо, което наистина не мога да обясня. Някак си историята, която чух за първи път от приятелката си — цялата, всяка дума, всеки детайл — остана в мен, погребана дълбоко в подсъзнанието ми като паразит, настанил се на лагер, създал си уютен дом вътре в мен.
Години наред дори не подозирах, че е там. Бях забравила не само че съм чула историята, но и събитията, които последваха от нея. Моята приятелка вече е само глас без лице или име, смътните ми спомени са единственото доказателство, че тя изобщо е съществувала.
Но в сънищата ми е различно.
В тях помня всичко. Помня как точно ми разказваше историята, как тя се разви и как ме накара да се почувствам.
В сънищата си минавам през сцените отново и отново, добавям нови подробности тук и там, които правят описаното да звучи по-живо и по-достоверно, махам други. Запазвам онези, които са нужни, за да придържат историята и кулата й да не се разпадне.
Но в мига, в който се събуждам, тя изчезва. Забравям всичко. Само малки проблясъци тук и там, но никога не са достатъчно, за да ги сглобя заедно, когато съм будна, и да проумея какво се случва. После, нощем, всичко се завръща отново като порой от преживявания и емоции.
Мисля, че през годините постепенно промених детайлите, доразвих историята в красив и сложен килим от множество цветни парченца сексуални желания, каталог на мокрите ми сънища от пубертета през целия път до съзряването ми.
В някакъв момент през последните седмици нещо се случи, нещо, което съживи този сън. Целият, всяка частица от него нахлу в съзнанието ми. И историята вече бе реална, като собствения ми живот. И моят живот, също като живота на Северин, започваше да прилича на сън наяве.
Не мога да лъжа, това, което се оказа, че е било вътре в мен, заровено, тръпнещо и растящо, ме уплаши до смърт. Но и обясни много, поне за пътя, по който бях поела, без да се усетя, за нещата, които бях видяла, и за местата, на които се бях озовавала. За причините, поради които бях привлечена от Анна.
В съня си съм малко по-голяма, отколкото съм сега. Живея сама в голям град. Джак не е тук. Той не е част от съня ми и никога не е бил. Не съм имала гадже от доста време и ми е неприятно вечер да се прибирам в празния си апартамент. Затова излизам на разходка по едно и също време всеки ден точно когато започва да се смрачава. Най-често се придържам в квартала и просто се мотая по улицата. Друг път вземам такси до близкия парк и обикалям безцелно из него, по алеите, обрамчени с брястове, дъбове и кипариси, покрай лятната естрада на хълма, която прилича на гръцки храм.
По време на разходката се възхищавам на красотата на града и гледката ме разсейва, откъсва ме от мислите ми. В най-ясните вечери, когато целият град изглежда осветен от неземния златист блясък на залеза, потъвам в невероятното усещане за доброто, което царува в света, и то остава в мен, докато се прибера у дома. Благодарение на него понасям дългите нощи много по-лесно.
Но под всичко това съм дълбоко нещастна и неудовлетворена. Дива страст ме изгаря и копнея за деня, когато ще намеря някой, който не само ще сподели живота ми, но и ще ми помогне да заситя болезнените сексуални желания, които, изглежда, стават все по-екстремни и по-налудничави с минаването на годините, лишени от любов и секс.