Има някой, един съсед, който живее в отсрещния апартамент, но никога не сме се срещали, дори не сме си говорили. Когато се разминаваме в коридора, се опитвам да уловя погледа му, обаче той винаги свежда очи и ме отбягва. Но нощем знам, че ме наблюдава. Усещам очите му, обикалящи по тялото ми, усещам копнежа и желанието му и знам, че той ме иска. Затова, докато се приготвям да си лягам, се разхождам гола на запалени лампи и с вдигнати щори на прозорците, за да му предоставя по-добра гледка. А когато си легна, мастурбирам, представяйки си го в апартамента му, долепен до прозореца, галещ члена си, докато ме наблюдава. Виждам страстта на лицето му. Но никога не става нищо повече. Той ме наблюдава, аз го гледам, докато той ме наблюдава. Общ плътски копнеж, който никога не бива напълно изконсумиран.
Една есенна вечер се каня да изляза на обичайната си разходка, когато се обажда най-добрата ми приятелка. Говорим си известно време и когато излизам от апартамента, вече е почти тъмно. Едно такси профучава край мен. Без да се замисля, ръката ми се вдига, за да го спра. Колата забива рязко спирачки почти на следващата пресечка. Затичвам се да го хвана, мятам се на пасажерското място и изстрелвам за къде съм на шофьора.
В таксито миришеше на сладникав ароматизатор, май мента, сякаш е почистено току-що, и всички светлини са угасени. Толкова съм потънала в мислите си, че изобщо не забелязвам, че седя на тъмно. Усещам някакво движение отстрани. Ръка в ръкавица се протяга и долепва кърпа до лицето ми. Чувам се как изпищявам. Но е прекалено късно.
Носят ме на ръце — голям, тромав мъж. Студеният нощен въздух вее в лицето ми. Обръщам глава и виждам голяма изумруденозелена врата, надвиснала над мен. Вратата се отваря. Не виждам никого и нищо зад нея. Пренасят ме през прага и отново съм погълната от пълен мрак.
После откривам, че някъде под мен има ярка светлина, топла като следобедно слънце. Чудя се дали не съм полегнала в парка за минута и просто съм заспала, чудя се дали това не е просто ужасен кошмар. Сетивата ми обаче ми казват друго.
Ръцете ми са притиснати зад главата ми, сякаш лежа върху тях. Устата ми е пресъхнала. Чувам шумолящи звуци, отначало точно под мен, после отекващи от разстояние. Имаше толкова непознати детайли и суматохата ме ужасява още повече. Насилвам се да отворя очите си и съм заслепена от светлината. Смътни сенки препречват директния й достъп до мен, но все пак успявам да различа какво има наоколо.
Намирам се в стар, много стар театър, гледам право към местата на публиката, защото съм на самата сцена, осветена от един прожектор. Залата е пълна, публиката се състои от мъже и жени, облечени като за маскен бал. Гледат ме без емоция иззад венецианските си маски, шепнат си помежду си, очаквайки представлението да започне.
Поставена съм на някакъв вид гинекологичен стол, повдигнат до нивото на кръста. Краката ми са оковани в метални стремена. Сега осъзнавам, че ръцете ми са завързани стегнато под облегалката за главата ми и въжето се впива болезнено в кожата на китките ми. Устата ми е запушена с червена кърпа. Не мога да обръщам свободно главата си, затова видимостта ми е ограничена.
Чувствам се напълно безпомощна. Но не се боя. Съзнанието ми е ясно, умът ми работи бързо, адреналинът ми е повишен, не изпитвам никаква емоция. Съпротивата, решавам аз, е безполезна. Съпротивата, мисля си аз, може само да влоши положението.
Три жени — сенчестите фигури, които бях видяла — се суетят край мен като птици. Носят яйцевидни качулки от черен шифон, разрязани от върха на носа, с дупки на очите, големи колкото монета. Облечени са с черни къси наметки, тип болеро, чиито ръбове са обшити с кожа, и се впиват под гърдите и под раменете им, разкривайки голите им гърди.
Една от жените вади чифт ножици и с бързо движение разрязва роклята ми от врата до подгъва. Усещам студената стомана на острието, докато капка ледена пот се спуска от врата към корема ми. Платът на роклята ми се разтваря като завесата на магическо шоу. Бледата ми бяла кожа се е зачервила от жегата. После жената смъква бикините ми. Притеснението, което изпитвам, ме кара да се изпотя и подмокря. Първата жена отстъпва назад и другите две заемат мястото й, сякаш всичко е предварително репетирано, хореография, създадена специално за мен. Едната слага червило на зърната ми, после ги разтърква, за да го размаже хубаво; оцветени са в тъмночервено, което ми напомня за ярките есенни нюанси на листата на дъбовите дървета, които греят на фона на сребристосиньото небе по време на вечерните ми разходки в парка.