Другата използва четка за коса, от онези, с които се решат кучета, за да разплете къдриците между краката ми. Когато металът се допира до кожата ми, кръвта нахлува в главата ми и ме кара да потръпвам.
Трите жени застават край мен, отстрани и отпред, държат в ръцете си дълги паунови пера, с които ме закриват. Една по една, подред, свалят перата, веят с тях и ги плъзгат по тялото ми, после ги вдигат отново. И после пак. Веят, плъзгат, повдигат. Веят, плъзгат, повдигат.
Галят с перата ръцете ми, галят ханша ми, галят гърдите ми, галят пубиса ми. Усещам как чувствителността ми се пробужда, настройвам се към най-лекото докосване, докато те танцуват по кожата ми, в очакване на следващия допир.
Гальовните ласки на перата обсебват тялото ми и вече виждам единствено очите — искрящите в синьо, ръждиво и зелено, които ме унасят в транс. Раздвояват се, умножават се, стават хиляди и хиляди, и още, взират се в мен. Гладни очи, които искат да ме погълнат. А аз искам това да се случи, както не съм искала нищо друго на света.
Звънва камбана. Трите жени се отдръпват в миг. Публиката утихва. Светлината отново ме заслепява, отнася ме в пространството, което е останало между очакването и осъществяването на желанията ми.
Пред мен се появява мъж, с маската на Арлекин, която се спуска над ушите му, покрива плътно главата му и цялото лице до устата. Направена е от нещо, което прилича на горена кожа и има оформени нос, бузи и очни кухини — сякаш носи лице върху лицето си. Голият му торс, широките му рамене и мощни ръце с красиви очертания и изпъкнали мускули ми изглеждат като изваяни от камък. Ренесансовият идеал за мъж. Моят идеал за мъж. Това, което не виждам, точно като при статуите във Ватикана, е членът му, който предполагам, че виси точно над моя пубис, но е извън полезрението ми.
Той пристъпва напред и не казва нищо, няма никакви погледи, никакво представяне или мили думи. Никаква любовна игра. Хваща краката за глезените ми, за да ме застопори, навежда се, поглежда надолу, вижда целта си и действа.
Когато прониква в мен, публиката ахва едновременно, един звук, издаден от цялото множество, и макар да не виждам причината за него, я усещам отлично. Усещам как се разтварям цялата, за да го поема. Усещам как той отваря в мен части, които никога преди това не са били достъпни за никого. Сякаш с един решителен тласък успява да преодолее всичките ми прегради и да освободи желанията ми. Улавям се, че мисля за носа на ледоразбивач, проправящ си път през замръзналата повърхност на океана. Знам, че това е само началото, но се питам колко далече мога да стигна, колко мога да понеса. И искам всичко, до край.
Изведнъж появата на друг мъж до него отвлича вниманието ми от така сладостните тласъци. После се появява още един и още един. Шест, седем, осем, девет. Оформят стена около мен. Всичките са маскирани, голи и възбудени. Зад тях има още, подредени във втора линия. Този път няма камбана. По тялото ми се плъзгат ръце, опипват гърдите и краката ми, пъхат пръсти в устата ми, разплискват локвич-ката пот, събрала се на корема ми. Силата на тяхната похот ме смайва.
Чудя се кои са тези мъже, откъде идват. Гледам ги и си представям, че зад маските са мъжете, за които си фантазирам, докато съм сама в леглото. Мъжете, които ми отправят лека усмивка, когато се разминаваме в коридора покрай апартамента ми, които ме събличат с очи на улицата или ми хвърлят скришни погледи в претъпканото метро. Същите тези мъже, които идват при мен, когато се докосвам в мрака и задоволявам сексуалните си фантазии, когато чувствам в най-съкровените части на тялото си, че съм обичана от тях, когато галя собствените си гърди, представяйки си, че това са ръцете на друг. Тези ръце, които сега са върху тялото ми, са ръцете на всички любовници, които никога не съм имала и които винаги съм желала. Ръцете на мъжа, който живее в отсрещния апартамент, чието докосване така и не съм усетила.
Това, което не знам, въпреки че всичко се случва именно с мен, е, че той също е тук, седящ сред притихналата тълпа, взиращ се в мен. Не знам, че негов приятел, който е усетил неудовлетвореността му, го е довел тук тази вечер, за да се наслади на изключителното нощно забавление.
Много специално забавление в най-елитния клуб, достъпен само за най-богатите и влиятелни хора.
Той носи маска, също като другите, за да прикрие идентичността си. Първоначалният му шок, когато ме вижда — мен, обекта на неговите желания, тук на сцената, скоро е заличен от вълнението, че може да наблюдава спокойно тялото ми, отблизо и до най-великолепния детайл, и от вълната от въодушевление, която минава из публиката.