Той иска да се намеси и да ми се разкрие, но се бои от това, което може да се случи, бои се, че може да има ужасни последици и за двама ни, че може да бъде повален и разкъсан на парчета. Най-накрая се освобождава от всичките си мисли, потиска желанията си и се отдава на общата похот.
Ако знаех, че сред публиката има някой, когото познавам, че той е там, всичко може би щеше да бъде различно. Може би не бих се предала на съдбата си.
Кърпата е извадена от устата ми, въжетата са разхлабени от ръцете ми. Свободна съм. Но аз не викам за помощ, нито се опитвам да избягам. Сега свободата означава нещо различно за мен.
Гладна съм. Гладна като очите зад маските с пера и ръцете, които ме опипват и се вкопчват в мен. Затова инстинктивно се протягам за някого и нещо, което да засити нуждата ми, да запълни устата ми и да занимава ръцете ми. Тялото ми е зачервено и ме боли от множеството пляскания, щипания и докосвания. Същото яркочервено, което имат огнените дъбови листа. Нямам нищо против, защото вече чувствам, че съм се сляла с истинската си същност, чувствам, че тялото ми е създадено за това.
За първи път успявам да стана от стола и да погледна към мъжете, които се блъскат един зад друг, очаквайки реда си, за да стигнат до мен, и към хората, седящи на местата си в салона.
Навсякъде виждам тела, редица след редица, скупчени по две или по три, слели се в ханшовете си, долепили устни. Преплетени и движещи се фигури като знаци в азбуката на желанието. Универсален език, който няма нужда от обяснение.
Осъзнавам, че всичко това е заради мен и никога в живота си не съм била по-възбудена от нещо. Желанието ми ме е довело тук, то бе създало това. Внезапно разбирам какво означава да си полудял от страст.
И точно тук историята от писмото прекъсваше на последната страница. Тук сънят ми свършваше нощ след нощ, година след година. Нямаше значение колко се опитвах да го променя или развия, не можех да стигна до края. Насилвах ума си да открие дали има нещо, което бях пропуснала или забравила от първия път, когато чух историята, нещо, което ми се губеше. Но успявах да стигна само дотук.
В онзи ден с приятелката ми седяхме на пода в стаята й и се опитвахме да си представим всички възможни варианти на историята. Приказни варианти, в които тайният обожател на момичето се спуска на сцената, за да я спаси като рицар в бели искрящи доспехи, отнася я през голямата зелена врата обратно в апартамента й, където те живеят щастливо до края на живота си. Защото за децата всички приказки имат щастлив край, а написаното в писмото бе това за нас — приказка, като онези за Спящата красавица или за Хензел и Гретел, не по-мрачна от тях, не по-плаше ща или по-реална.
Вече не вярвам в приказки. Наясно съм с нещата от живота.
Щастливият край е пълна простотия.
А сънят?
В момента го изживявам.
Знам това.
Краят остава ненаписан.
15
Всеки е бил в такава ситуация.
Намираш се на купон.
Просто си стоиш там — или седиш, мислиш си за свои си работи, наблюдаваш другите. Или пък си говориш с приятелка, обсъждате някакви глупости, които интересуват само вас, смеете се на вашите си малки шегички. И изневиделица се приближава някакъв тип. Не знаеш кой е, нито приятелката ти. Дори не помниш да си го виждала преди. Възможно е да си го зърнала за малко, когато си дошла на купона, но без да се сетиш повече за него. Може дори да си се усмихнала в негова посока. Без да имаш нещо предвид. А той го е възприел погрешно като сигнал, като намек.
Сега е тук, стои точно пред теб. Казва „здрасти“ и се представя, защото за него купонът е място, където се запознаваш с хора и той е решил да се запознае с теб. Но това не означава, че ти искаш да се запознаеш с него. Всъщност трийсет секунди в неговата компания са напълно достатъчни, за да си абсолютно убедена в това. Разбрала си само първото му име, но вече знаеш всичко, което някога ще искаш или ще имаш нужда да знаеш за този мъж. Стоиш там и се чудиш как да го разкараш.
Е, намирах се на такъв купон.
Дики бе този тип.
Дики работеше в строителството. Занимаваше се с бетон. Това бе целият му живот. Не си мислете, че бе прост работник. Бе председател и изпълнителен директор на една от най-големите световни компании за строителни материали. Бетонът бе животът му и той влагаше цялата си страст в тази тема. Опитваше се да ме убеди, че първата засвидетелствана употреба на бетона е важна за историята на човечеството като откриването на огъня. Че неговата професия е от значение за културното развитие на цивилизацията като археологията, медицината и философията, взети заедно.