Внезапно ми се допишка и осъзнах, че това бе идеалното извинение да се измъкна от Дики и Фреди.
— Извинете ме, господа — казах аз. — Трябва да се оттеглим за малко.
Отправихме се възможно най-бързо — поне колкото ни позволяваха високите обувки — към дамската тоалетна на горния етаж.
Стояхме една до друга пред огледалото в тоалетната и оправяхме грима си. Казах на Анна, че този мизансцен а ла маркиз Дьо Сад ми се струва ужасен.
— Къде изобщо се намираме? — попитах аз.
— Наричат го Обществото на Жулиет — отвърна тя.
— И какво, по дяволите, е това?
— Не знам много повече. Просто така го наричат. Да кажем, че „Фабриката за чукане“ е за обикновените хора. Тези тук не са обикновени.
— Това ми е ясно — казах аз. — А как Бънди е получил достъп до подобно място?
— О, нали знаеш… — изкикоти се тя. — Бънди е пълен с изненади. Движи се със странни хора и на странни места.
— Какво имаш предвид? — попитах аз. Думите й бяха възбудили любопитството ми.
— Ами… Той може да изглежда долнопробен, но е от богато семейство. Има всякакви познати, например богати момичета, които са като него и са готови да направят всичко за своето другарче. От онези момичета, които имат наследствен фонд с шестцифрена сума вътре, но работят като стрийптизьорки. Бънди дори има уебсайт само за тях.
— Нека да позная как се казва. „Богати кучки“?
— Откъде знаеш? — попита искрено изненадана Анна.
— Предположих.
Сложих си червило на устните, а Анна напудри лицето си и добави още руж. Огледа се, за да се увери, че го е сложила равномерно, и каза:
— Нали знаеш… възрастните мъже наистина умеят да задоволяват жените.
Тъкмо когато си мисля, че съм чула всичко от Анна, и тя пуска някоя подобна мъдрост.
Никога не спира да ме изумява. Казва подобни неща, сякаш са най-обикновеното нещо на света.
— Нима?
— Да. Защото са възбудени като осемнайсетгодишни навитаци, но на телата им е нужно повече време, за да наваксат. А жената има нужда точно от това.
Избухнах в смях.
— Напълно съм сериозна — каза тя. — Те се впускат като маниаци в атака, но трябва да спрат, за да се възстановят. После започват отново. Могат да продължат така цяла нощ, преди да свършат.
— Но младите мъже са същите — каква е разликата?
Когато казах това, се почувствах така, сякаш отново бях в салона с Дики и се опитвах да водя вежлив разговор.
— Младите мъже винаги имат да доказват нещо — каза Анна, докато отваряше червилото си. — И има един основен принцип: онези, които изглеждат добре, са толкова суетни, че нямат никакво въображение в секса.
— Да, знам много добре за какво говориш — казах аз, спомняйки си моето гадже футболна звезда.
— Обикновено искат да чукат пред огледало, за да проверяват как изглеждат от всеки ъгъл — продължи тя — все едно режисират собствен порнофилм. Те чукат себе си, а ти си просто част от декора. Старите мъже са по-отдадени на това да те накарат ти да се почувстваш добре. И винаги искат да пробват нещо ново, защото вече са правили всичко преди и знаят всеки номер от книгите със сексуални инструкции.
— И още нещо — добави тя, докато наместваше маската си. — Един твърд член никога няма възраст. Наистина няма значение колко е стар, стига да функционира нормално. Тези мъже тук… трябва само да ги докоснеш. Нагълтали са се с виагра и са готови за секунда.
Усмихна ми се в огледалото и щракна с пръсти.
Не знаех колко време бяхме останали в тоалетната, но когато се върнахме, се озовахме на съвсем различно парти. О, съвсем различно! Енергията на мястото бе променена. Сякаш, докато бяхме там, някой бе звъннал с камбанка, като сигнала, с който се отваря стоковата борса, и секунда по-късно етажът с борсовите агенти направо побеснява, оргия от викове и крясъци.
Вече никой не разговаряше. Всички се чукаха. Групирани по двама, трима или четирима, някои дори соло, други само гледаха.
Стояхме в края на стълбището и поглъщах с очи всичко, а гледката определено бе завладяваща, и осъзнах, че няма къде да се скрия, няма къде да избягам. Време беше или да се предам, или да бягам. Трябваше ми минутка, за да дойда на себе си, да си поема дъх и да скоча в дълбокото.