Репликите на политиците са хубави и умни, но те са просто думи на хартия, които звучат кухо, ако няма кой да ги поднесе по правилния начин. За щастие на Боб това му идваше отвътре.
Той бе роден политик, така, както казваме, че някои хора са родени художници, писатели или спортисти. Всъщност това е самозаблуда, защото творческите личности или онези, които са успели в някаква област, може и да са имали семената на гения в себе си, но са станали такива, каквито са, защото са развивали своя талант години наред, фокусирали са се единствено върху него и са го направили център на своя живот.
За да бъдеш политик, не е нужен някакъв специфичен талант, само един конкретен вид психопатология. Така че е абсолютно коректно да се каже, че някой е „роден за политик“. Това са хора, част от отбрана порода, които развиват до съвършенство по-скоро изкривяванията на своята личност, лукавството и манипулативността, отколкото някакви специфични умения. Които се изхитряват да минат по краткия път, за да постигнат същите цели, за които другите полагат упорит труд. Те играят умело играта и подменят заровете, за да са сигурни, че ще спечелят.
Не искам да подценявате Боб — той бе много добър в това, което правеше. Всъщност бе един от най-добрите и Джак направо благоговееше пред него.
Боб успяваше да изглежда едновременно градски лъскав и небрежно провинциален — без да отблъсква нито надутите богаташчета, нито простичките селяци. Говореше и умно, и хашлашки. Можеше да продаде паста за зъби на хора без зъби, обувки и ръкавици на хора без крака и ръце и застраховка живот на осъдените на смърт в затвора. Толкова бе добър.
И на външен вид го докарваше. Боб имаше онова, което наричат „коса на политик“. Толкова съвършено подстригана и лъскава, и гъста, че приличаше на направена от пяна. Тук-там някой кичур избягваше встрани, но никога не губеше форма. Само се получаваха по-закачливи вълнички.
В рекламния клип камерата мина към близки кадри и зрителите можеха да видят всяка пора на гладкото, обръснато лице на Боб с хубав тен. Приличаше малко на Кари Грант, който явно бе образецът за това как трябваше да изглеждат политиците — приветлив, интелигентен, секси и чувствителен. Мъж, на когото всички останали мъже искат да приличат — или поне да имат такъв приятел до себе си, а жените искат да бъдат в леглото с него.
Боб произнесе своя coup de grace, убийствената финална реплика, която трябваше да убеди гласоподавателите, че той е Човекът, избраникът, когото трябва да изпратят във Вашингтон да ги представлява.
Говореше за това, което щеше да направи за своя щат, ако бъдеше избран. Каза: „Искам хората от този щат да видят истинския Робърт Девил“.
Положих огромни усилия да не се разсмея, защото никой никога не го наричаше Робърт. Всички се обръщаха към него с Боб. Сякаш имаше два образа: един публичен и един за всички останали.
Боб изчезна от екрана и се появи надпис ГЛАСУВАЙТЕ ЗА РОБЪРТ ДЕВИЛ, а един глас обяви сухо, че рекламата е платена от компанията SuperPAC, или нещо такова.
Лицето му бе заменено от Форестър Саш, любимия водещ на Джак.
О, наистина нямах желание Джак да гледа този тип, защото за мен той бе един надут задник. Но когато Джак си бе вкъщи, никога не пропускаше предаването му.
Форестър Саш бе като Боб Девил, но без неговия интелект или очарование. Името му приличаше на име на корпорация. И изглеждаше, и говореше като такава.
Помните ли всичко това, което казах за психопатията на политиците? Отнася се двойно за новите телевизионни водещи. Те са неосъществени политици, чиято суета им пречи да влизат в състезание с някой друг освен с останалите водещи; за повече ефирно време, по-добри реклами, по-висок рейтинг — все неща, които наистина имат значение в живота, поне според тях.
Форестър Саш водеше новинарското предаване с най-високия рейтинг по телевизията.
Той бе акула в дизайнерски костюм, с късо подстригана сребриста коса, толкова квадратна челюст, че тя изглеждаше като изкована от стомана, и извити, съвършено оформени вежди; вид, който демонстрираше всички ключови ценности: здравомислие, честност, дързост и мъдрост. Говореше право на камерата, без емоция, с най-голямата сериозност и важност, които можеше да внуши. Но нищо не можеше да ме подготви за това, което тази вечер излезе от устата му.
Той каза:
„Тази вечер във „Форестър Саш представя“…
Разследваме…
„Талантите на Бънди“.