Бънди е пълен с изненади, бе казала Анна. Наистина бе така.
Фотограф. Порнограф. Сводник. Изнудвач. Вселенско зло.
Джак вече бе видял достатъчно.
— Този тип е пълен изрод — каза той с такова озлобление, че се уплаших, защото никога не го бях виждала толкова ядосан. Не знаех, че има подобно нещо в себе си. — Защо гледаме тази простотия?!
Напомних му, че това е любимото му предаване.
Той поиска да сменим канала. Казах му, че искам да го изгледам до края, защото Бънди е приятел на Анна.
— Анна трябва да избира приятелите си по-внимателно. Срещала ли си го?
— Не — излъгах бързо аз, — но тя ми е говорила за него.
Боже, ако Джак знаеше дори само половината от станалото. Ако знаеше в какво се бе опитал да ме превърне Бънди — мен, неговата приятелка, в елитна проститутка, щеше да направи много повече от това да псува пред телевизора и да се опитва да смени канала.
Затова никога не трябваше да разбира.
Искаше ми се да бъда като Кирстен и да изплюя пред всички тайните си. Искаше ми се да съм смела като нея и да се освободя от тях. Всичко щеше да бъде толкова по-просто.
Камерите вече показваха родителите на Кирстен, Джил и Пати, които разказваха своята част от историята. Джил бе директор на петролна компания. Пати бе домакиня. Стояха пред алеята на своята голяма къща, демонстрираха сила и лоялност към семейството си, въпреки че в момента бяха в разгара на ожесточено бракоразводно дело.
— Моето малко момиченце никога не би направило нещата, които казват — твърдеше Джил. — Ще отнеса случая до Конгреса. Трябва да сложат тотална цензура в интернет. Да го прочистят от всичко това.
Замълча, после реши, че не е бил достатъчно ясен, и добави:
— Не искам малкият й брат да гледа подобни неща. Не искам някога да види тези снимки.
Струваше ми се, че Джил не знаеше точно какво е интернет.
Той бе петролен шеф, напълно откъснат от реалния свят, секретарката му се занимаваше с имейлите му и дори включваше и изключваше компютъра му, който той и без това не знаеше как да използва. Сигурно стоеше на бюрото му като голяма, черна пластмасова лампа, която издаваше много шум.
Звучеше като човек, който не знаеше най-основното правило на интернет: допуснеш ли една-единствена тъпа грешка, тя ще остане там завинаги.
Очевидно и Кирстен не го е знаела — въпреки че е прекарвала осемдесет процента от съзнателния си живот ровейки из нета, пишейки съобщения, чатейки и смъквайки филми и музика. Което бе и основната причина да се забърка в цялата тази каша. Беше се запознала с Бънди онлайн, после се бе съгласила да се срещнат навън, в бар. Останалото е интернет история.
Сега тя вече не бе Кирстен. Бе „Мръсната руса свиркаджийка“ номер 23 в сайта „Богати кучки“. Бе регистрирала петнайсет милиона уникални гледания по време на втората рекламна пауза на шоуто на Форестър. Кирстен бе станала хит за няколко милиона жалки чекиджии, които никога нямаше да свържат лицето й с име, ако Форестър Саш не бе свършил мръсната работа за тях. Не само в Америка, а и по целия свят. Вече бе постната в порноблогове от Азербайджан до Каймановите острови. И не само марката на Бънди бе спечелила световна слава, уейбсайтът му бе посетен толкова пъти, че сървърът му отказа временно, а доходите му от реклама направо стигнаха тавана и го надминаха.
Бедното момиче бе мъртво. Бънди бе богат.
Животът е толкова нечестен. Наистина е противно, ужасно гаден.
Бънди се бе покрил. Бе изчезнал и никой не можеше да го намери. Форестър Саш не бе успял да го открие за ексклузивно интервю, затова продуцентите му бяха убедили някой друг да говори за него.
Майката на Бънди, Шармейн.
— След рекламите… — обяви Саш. — Ще говорим с майката на Бънди Тримейн… За да чуем какво ще ни разкаже тя за сина си…
По време на рекламната пауза отидох да взема бира за Джак и докато бях в кухнята, се обадих на Анна. Тя не вдигна телефона. Написах й съобщение.
Бънди! Какво става, по дяволите!!!
Тя не ми отговори веднага, затова взех бирата от хладилника, заключих телефона си, в случай че Джак решеше да погледне в него, и го оставих на плота.
Занесох му бирата точно навреме, за да видя как Шармейн стои на балкона на апартамента си на брега на морето. Апартаментът, който Бънди й бе купил. Апартаментът, който щеше да й бъде отнет, ако той не плащаше редовно месечните му вноски — защото Шармейн нямаше доходи. Затова бях сигурна, че тя с готовност се бе вкопчила в шанса да се появи в прайтайма по телевизията и да моли Бънди да се върне.
Шармейн Тримейн имаше своята сензационна и трагична история, която искаше да разкаже пред хората.