Чудех се дали обикаляше по икономичните магазини за дрехи втора употреба, за да търси точно същия стил, със същите мерки. Панталон, който ще държи пакета му стегнат и същевременно ще го кара да изпъква ласкателно. После реших, че щом Маркъс е успял да запази дрехите на майка си в идеално състояние толкова дълго, вероятно някога е купил панталоните си нови или почти нови.
Той беше някъде към средата или края на четирийсетте и когато човек пресметнеше — да, знам, може да е странно, че се занимавах с математика по време на лекция по режисура, но бях обсебена от всички факти и числа, свързани с Маркъс, бях обсебена от сантиметрите и килограмите и всичко, което можеше да се измери по него — така че, когато сметнех, излизаше, че бе започнал да се облича така по времето, когато го бе ударил пубертетът, на около дванайсет или тринайсет години.
Или може би няколко години по-късно, ако се е развивал по-бавно.
Тези панталони вероятно са били демоде още тогава. Затова реших, че вероятно бе привързан емоционално към тях по някаква причина. Може би баща му е носел такива панталони и когато той ги е облякъл за първи път, се е почувствал мъж, като баща си, и тогава е разбрал, че никога вече няма да поиска да носи друг модел.
Нямаше как да съм сигурна в това, но си мислех, че всеки, който имаше толкова очевиден едипов комплекс, и то толкова обсебващ като комплекса на Маркъс, сигурно е имал проблеми с бащината фигура — вероятно той е отсъствал от живота му в детството и емоционално, и физически. Беше ми жал за него, поиска ми се да го прегърна и нежно да прошепна в ухото му, че всичко ще бъде наред. Но това никога нямаше да се случи, защото Маркъс винаги изглеждаше толкова сериозен и недостъпен в залата за лекции.
Седях там и го слушах, но постоянно поглеждах към вратата, защото очаквах Анна да дойде. Тя закъсняваше за часа, както винаги. Чаках вратата да се отвори и започнах наум да залагам кога точно Анна щеше да направи своето голямо влизане. Маркъс бе на четирийсет и третата минута и трийсет и втората секунда от едночасовата си лекция — той винаги успяваше да приключи лекциите си навреме, като заковаваше в секундата, в която биеше звънецът. Бе минал всички свързани с филма парафилии и сега се бе съсредоточил върху фетишите.
Погледнах отново към часовника над вратата. Оставаха пет минути до края, а Анна все още не бе дошла. Сигурно искаше този път да направи гигантско впечатление, като влезе в последния възможен момент. Наистина възнамеряваше да вбеси Маркъс.
Вниманието ми бе напълно съсредоточено върху стрелките на часовника, които бързо вървяха към върха на часовника, и върху вратата, която очаквах да се открехне. Чувах гласа на Маркъс, но не осмислях това, което той казваше. Секундите се преследваха бясно. Тик-так. Напрежението бе непоносимо. Седях на ръба на стола си, както са правили навярно зрителите, когато „Шемет“ е бил пуснат по кината за първи път, и хората из цялата страна са гледали как Скоти преследва Джуди по стъпалата на онази камбанария, тласкайки я към смъртта й.
После звънецът звънна като мощна камбана. Не във филма, а в коридора. Лекцията бе свършила, а Анна не бе дошла. Не разбирах защо. Винаги закъсняваше, но нито веднъж не бе пропускала часа. Нито веднъж. Това бе толкова нетипично за нея, за образа й, ако беше героиня от филм.
Студентите започнаха да си събират нещата и да се измъкват бързо през вратата в мига, в който чуха звънеца, така, както хората нямат търпение да станат от местата си, когато самолетът се приземи, още преди да е светнал сигналът за сваляне на коланите. Аз обаче останах там, където си бях, прикована на място, моливът ми бе допрян до листа на бележника ми, сякаш продължавах да си водя записки, докато всъщност там имаше само поредица от числа в горния десен ъгъл, които помнех, че бях написала, но бях забравила напълно значението им. Чудех се защо Анна не бе дошла и къде ли можеше да е. Седях там и си мислех за това, докато с Маркъс останахме единствените хора в огромната пуста зала.
Маркъс бавно триеше от бялата дъска думите, които обичаше да използва, за да илюстрира лекцията си, сякаш изтриваше всяка следа от сексуалните обсесии. Заличаваше всички думи, които обичах да слушам как произнася.
Скопофилия, сексуална възбуда, получена от наблюдаване на хора или събития.
Ретифизъм, фетиш за обувки от кожа.