— Седни някъде.
Огледах се наоколо. Не че нямаше къде да се седне — както бе в апартамента на Маркъс според описанието на Анна, но всичко бе покрито с разни неща. Дивидита, списания, комикси, играчки, мръсно бельо. И още нещо. Апартаментът на Бънди наистина вонеше. Имаше подноси с полу-изядена храна, отворени кутии от пица с коричката, която бе напълно недокосната, сякаш бе ял само меката част на пицата, отвътре навън.
Не възнамерявах да се заседавам, даже изобщо не исках да бъда тук, затова казах:
— Няма проблем, ще постоя така.
Облегнах се на стената и усетих как тя поддава под мен, после осъзнах, че това изобщо не бе стена, а кула — от пода до тавана — от бели картонени кутии, в които се носи китайска храна за вкъщи.
Бе минало по-малко от седмица от излизането на материала за Бънди в предаването на Форестър Саш, той се криеше тук от три или четири дни. Не би могъл да изяде толкова храна за това време. Освен ако притеснението не бе възбудило апетита му. Бънди си беше малко закръглен, така че не можех да кажа дали е наддал на килограми. Той бе един от онези вечни тийнейджъри, които никога не се отървават от пубертетската си пухкавост, само дето тя става по-малко симпатична с възрастта.
Имаше купища бейзболни шапки все още с етикетите и кутии с маратонки, които явно никога не бе носил, дори не бяха отваряни. Бънди ми каза, че всеки ден обува нов чифт маратонки, после хвърля старите в боклука, сякаш бяха опаковка от бонбони. Каза ми, че това е единственото му изкушение. Но аз подозирах, че единствената причина някой да обува нов чифт маратонки всеки ден е, защото краката му вонят наистина ужасно.
Внезапно осъзнах защо тук миришеше толкова кошмарно. Не от гниещата пица и разлагащата се китайска храна. А от разлагащите се крака на Бънди. Това бе от онези миризми, които човек не може да прикрие, тя полепваше по всичко, като вонята от повръщано. В апартамента на Бънди миришеше толкова зле, че се опитах да дишам през устата си. Исках да се махна оттук възможно най-бързо, но Бънди бе твърдо решен да ми разкаже целия си живот, от началото до този момент. Дори от времето, преди да се бе родил.
От деня, в който родителите му бяха решили как да го нарекат.
Бънди седеше на пода с подвити крака като капризно дете, което си играе с играчките си.
— Аз не съм лош човек — каза той. — Просто така са ме възпитали.
Докато го казваше, разсеяно пъхаше главата на гумената фигурка на Чубака в кутийка от енергийна напитка.
Апартаментът на Бънди бе пълен с играчки — плюшени и сексиграчки. За него те май бяха едно и също. Две плюшени мечета бяха поставени на четири крака с лице едно към друго, с разшити шевове на задните лапи, за да може да бъде напъхано вътре едно дилдо. Имаше фигурка на Телетъбис, която носеше маска на лицето си. Сякаш Бънди се бе опитал да обнови старите си притежания, но бе спрял до средата, някъде между юношеството и двайсетгодишния кретен, и в крайна сметка бе свършил като инфантилизиран, обсесивно-компулсивен маниак, сексуалиризащ всичко около себе си, което преди това е било невинно и чисто.
На стената имаше плакат в човешки ръст на Бритни Спиърс, с ръце на бедрата, облечена с дънкови панталонки и карирана риза с разкопчани копчета, сякаш се канеше да се разсъблече докрай. Под ризата имаше късо бяло потниче, което сякаш бе специално избрано, за да подчертава извивките на гърдите й, а изражението на лицето й бе от типа: Знаеш, че искаш да ме чукаш, но си помисли отново, приятел!
Това бе Бритни Спиърс в нейния пик, когато бе фантазията на всеки мъж; олицетворение на американската секси блондинка, която дразни мъжете, но никога не им пуска. От времето, когато все още не бе разбила милиони мъжки сърца, превръщайки се в гаджето психарка, което им се ще никога да не бяха срещали, пък какво остава да си вкарат оная работа в нея.
Бънди очевидно предпочиташе фантазията за Бритни пред истинската и бе направил някои промени, за да отговаря тя по-пълно на идеала му за съвършената жена. Бе залепил по плаката изрезки от порносписания. Бритни Спиърс имаше вагина вместо устни, а от панталонките й се подаваше еректирал пенис. Не какъв да е пенис. Голям, черен кур, който бе почти с размера на човешка глава. Загледах се в подобрената генитално версия на Бритни и си помислих, о, горкото извратено копеле. Бънди бе като болно кученце. Огледах стаята, за да видя дали имаше и други подобни сексуални трансформации, но скоро се отказах, за-щото бе почти невъзможно да се открие каквото и да било сред всичките боклуци.