В средата на стаята имаше голям дървен ешафод. Едно момиче бе завързано на централния стълб. То бе голо, ръцете му бяха вдигнати над главата, китките му бяха завързани, дланите гледаха навън. Въжен колан опасваше кръста й като пояс. Друго въже обикаляше гърдите й и минаваше над раменете й като сутиен.
Тялото й бе изцапано с черни пръски и петна, сякаш бе полята с мастило. Две фигури със спуснати качулки стояха отстрани на момичето, държейки черни свещи с размера на олимпийски факли, притискаха ги до тялото му и свеждаха глави, сякаш извършваха жертвоприношение и предлагаха благословията си.
Около ешафода мъже и жени се чукаха в животински екстаз, незабелязващи присъствието ми. Всички носеха маски — карнавални, животински, гумени маски с лицата на президенти, политици и исторически личности. Енергията в стаята бе нагорещена, въздухът направо пращеше от сексуална страст. Миризмата бе поразителна.
Имах чувството, че стоя на прага на свой сън. Гледах втренчено, омагьосана от момичето на ешафода. Над гърдите му бе надвесена запалена свещ. Восъкът падаше върху зърното му, засъхвайки като захарна глазура. Восъкът се струпваше по тялото на девойката, а тя въртеше бедрата и таза си така, както правят хората, когато отчаяно им се пишка, а наблизо не се вижда тоалетна. Подпираше се на колене, глезените й бяха завързани назад с въже, увито многократно около тях, и когато тя помръдваше краката си, приличаше на пеперуда, нежно разперваща крилете си. Или на бръмбар, съборен по гръб, като крачетата му продължаваха да махат безцелно във въздуха, без да има къде да отидат.
Устата й бе отворена, очите й — присвити като черти. Изражението на лицето й ме привлече, не можех да разбера дали молеше за още или за пощада. Гледах я там, завързана на кола като Жана д'Арк, обградена от виещата тълпа, мятаща се между еуфорията и мъчението. Не знаех дали искам да я чукам, да я спася или да заема нейното място.
Отстъпих назад и продължих по прохода, подминавах стая след стая и докато минавах покрай тях, не можех да се сдържа и надзъртах вътре. Всяка приличаше на сцена от сайта СОДОМ. Имаше момичета, вкарани в някаква стресова ситуация или хорър сценарий — завързани, в клетка, оковани, разпънати — заобиколени от публика като в моя сън; мъже, носещи карнавални маски, възбудени и настръхнали от зрелището, което бе представено пред тях.
Минавах бавно покрай всяка стая, за да проверя дали Анна бе вътре, и после продължавах. Вървях из тези катакомби и не след дълго имах усещането, че се въртя в кръг. Или беше това, или наказанията, разиграващи се в стаите, бяха започнали да си приличат и да се повтарят.
Стигнах до стая, която изглеждаше празна. Любопитството ми надделя и влязох вътре. Като останалите стаи, които бях видяла, и тук всички мебели всъщност бяха само рисунки по стените, с изключение на малка платформа, пригодена за легло, и мраморна статуя, изправена срещу нея.
Мъжки глас зад мен каза:
— Защо се забави толкова дълго?
Гласът ми се стори познат. Този глас, наистина го бях чувала и преди.
Обърнах се и видях мъжа с маска на Арлекин, мъжа от сънищата ми, моя секспартньор от „Обществото на Жу-лиет“. Заля ме вълна на облекчение при вида на познатата фигура. На лицето му бе изписана предишната усмивка и носеше черна мантия с качулка. Явно той ме бе очаквал, но сега нямах време за него.
— Търся един човек — казах аз.
Огледах стаята, докато го казвах, въпреки че в нея нямаше кой знае какво за разглеждане.
— Е, ето ме — каза той, решен да привлече вниманието ми.
— Не теб — отвърнах аз. — Приятелката ми Анна.
— Познавам ли я? — попита той.
— Не знам — отвърнах аз, гледайки го в очите.
— Трябва ли да я познавам? — попита пак той и по лицето му пробяга усмивка. Не знаех за какво ставаше дума, накъде ни водеше този разговор, но ми се струваше, че той знае повече, отколкото признаваше, и в момента просто ме дразнеше.
— Ела — каза той и пристъпи към мен с протегната ръка. — Искам да ти покажа нещо.
Поех ръката му с готовност и тя се уви около моята като ръкавица, толкова позната, утешаваща и топла, сякаш бях дете, посягащо към ръката на някого от родителите си; дланта ми се плъзна в неговата като в бейзболна ръкавица и усещането бе чудесно, топло и успокояващо. Поведе ме към мраморната статуя в ъгъла на стаята.
Огкъм гърба статуята изглеждаше като мъж с много космати крака. Бе коленичил и се навеждаше напред с протегнати пред себе си ръце — или бе коленичил за молитва, или мастурбираше, застанал с гръб, така че никой да не го забележи.