— Цитат от Хари Стак Съливан — сухо подметка Хертъл. — И какво от това?
— Просто си мисля каква еднообразна околна среда е вътрешността на космическия кораб. И при обикновен междупланетен полет може да се случи дори и на най-опитните космонавти да откачат. Предполагам, че не по-зле от мене си запознат с най-разпространената психоза сред космонавтите. Психиката на човек замръзва така, както е замръзнала околната среда. Най-често се съвзема в мига, когато корабът кацне, и пилотът може отново да влезе в контакт с все пак нормалния свят. В ДФК-3 обаче аз бях откъснат от околния свят много по-силно. Не можех да гледам през илюминаторите, понеже летях със свръхтяга и нищо не се виждаше. Не можех да се свържа с дома, защото скоростта беше по-голяма от тази на светлината. След това открих, че не мога и да се движа, и това продължи невероятно дълго време. Дори уредите, на които обикновеният космонавт постоянно следи променящи се стойности, в моя случай не показваха нищо. Дори те бяха застинали. А когато времето започна да тече по-бързо от обичайното, попаднах в още по-голямо затруднение. Вярно, че уредите започнаха да отчитат, но пък индикаторите се движеха с такава скорост, че не можех да ги следя. След което всичко застина напълно и като последствие от това аз умрях. Вкамених се като кораба, в който се намирах, и останах така през цялото време, докато действуваше свръхтягата.
— По думите ти може да се съди, че в парадоксите на времето не е имало нищо приятно за тебе — сухо каза Хертъл.
— Съвсем не, Адолф. Сега ще разбереш. Двигателите работят при субективно време, при тях то варира по непрекъсната крива: от прекалено бавно до прекалено бързо и вероятно после в обратен ред. Така се получава състояние на непрекъсната промяна. Не е било достатъчно изявено, както се оказа в крайна сметка, за да ме спаси от псевдосмърт, но все пак ме е предпазило от пълно унищожение, за разлика, както смятам, от Браун и Челини. Двамата са знаели, че могат да изключат свръхтягата, стига да се доберат до нея, и опитът да го направят ги е погубил. Аз обаче знаех, че трябва да стоя и да не реагирам на това, което става, и понеже имах голям късмет, отклонението във времето, при което нямаше изкривяване, ми помогна да оцелея.
— Аха — рече Хертъл. — Струва си да се помисли по въпроса, макар че се съмнявам дали този извод би увеличил популярността на междупланетните полети.
След което Хертъл замълча, свил тънките си устни. Гаръд, благодарен за паузата, отпи от чашата си. Накрая Хертъл каза:
— И защо се безпокоиш заради тези кентавърианци? На мене ми се струва, че си свършил добра работа. Не защото си се държал геройски, всеки глупак може да прояви смелост, а защото си се замислил, докато Браун и Челини явно само са реагирали. Случи ли ти се нещо необяснимо, когато стигна до двете звезди?
— Да — отвърна Гаръд. — Но вече ти казах какво беше. Когато се съвзех от псевдосмъртта, представлявах нещо като пластмасов палимпсест3, на който всеки би могъл да остави белег. Обичайната за мен обстановка, обичайната земна среда се намираше твърде далече. Това, което ме заобикаляше, беше както винаги неизменно. Когато се появиха кентавърианците (без да съм напълно сигурен, че това наистина се случи), те се превърнаха в най-важното нещо за моя свят и личността ми се промени, за да се приспособи и да ги разбере. Това беше промяна извън моята воля. Възможно е и да съм ги разбрал. Но човекът, който ги разбра, Адолф, не е същият човек, който говори с тебе. Сега, вече завърнал се на Земята, аз не разбирам онзи човек. Дори начинът, по който той говореше английски, ми се вижда бръщо-левене. А след като аз не мога да разбера себе си по времето на този период, а аз наистина не мога да се разбера, защото дори не вярвам, че онзи човек е бил този Гаръд, когото аз познавам, как тогава бих могъл да се надявам, че има начин да разкажа на теб и на Проекта за кентавърианците? Те ме завариха в една контролирана обстановка и ме промениха, като влязоха в нея. А сега, когато ги няма, нищо не мога да си обясня. Не ми е ясно дори защо си мисля, че говореха на английски!
3
Писмен паметник с първоначално заличен текст, за да се използува повторно пергаментът. — Б.пр.