— Но ти отново ще бъдеш настроен — каза клайнстъртоновият бидмънг. — След любовта си със Земята. Ти си много обичан от Всеизяждащото време. Ние-те ще чакат за другия път.
Вътре в себе си Гаръд не вярваше докрай, че това ще се случи, но каза:
— Да, ние-те ще покажат нова обич към бидмънгите в някой друг радиант. Заедно с цяла любов.
При тези думи бидмънгът започна да излъчва обичта си, но бе прекъснат по средата от свърхтягата. Двойните радиосели се откъснаха от кораба с множество „отвърстия за подарък“ пред очите на съществото Гаръд.
След което отново дойде псевдосмъртта.
IV
Когато малката свещица огря безкрайната пустош в умрелия от псевдосмърт мозък на Гаръд, ДФК-3 вече навлизаше в орбитата на Уран. Тъй като слънцето беше все още малко и далечно, то не проникна ярко през близкия илюминатор и почти два дни нищо не събуди Гаръд от последвалия псевдосмъртта сън.
Компютрите търпеливо го чакаха. Вече не бяха неподатливи на неговите заповеди — сега той можеше сам да насочи кораба назад към Земята, стига да поискаше. Но компютрите също така бяха програмирани според предвиждането, че той може наистина да умре до завръщането на ДФК-3. И след като го оставиха на мира цяла седмица, през която той не предприе нищо, а само спа, те отново поеха управлението. Започнаха да изпращат радиосигнали, настроени на специален канал.
Час по-късно в отговор се получи много слаб сигнал. Беше само насочващ и не прозвуча в ДФК-3, но успя да задействува отново кораба.
Точно това събуди Гаръд. Съзнанието му беше все още замъглено от ледената пяна на псевдосмъртта, но доколкото виждаше, вътрешността на командната кабина не беше променена ни най-малко, само дето на плота имаше книга…
Книгата на плота! Клайнстъртоновият бидмънг я беше изпуснал там. Но какво, за бога, беше „клайнстъртонов бидмънг“? И защо плачеше Гаръд? Вече нищо не разбираше. Останал му беше някакъв неясен спомен, че е преживял нещо там, край двойната звезда на Кентавър…
… двойните радиосели…
Ето, сети се още една дума, която не разбираше. Изглежда, в нея имаше гръцки корен, но Гаръд не знаеше гръцки. При това защо кентавърианците да говорят на гръцки?
Пресегна се и натисна копчето, с което се вдигаха щорите на предния илюминатор — всъщност той представляваше телескоп с прозрачен екран. Виждаха се няколко звезди и в единия край имаше бледо сияние — там, където може би беше Слънцето. Към един часа на екрана се появи планета, голяма колкото грахово зърно, а от двете й страни се виждаше по една малка издатина като дръжка на чаена чаша. На отиване ДФК-3 не беше минавал покрай Сатурн — по това време планетата се намираше зад Слънцето, а корабът се движеше от другата страна. Но тази планета не може да се сбърка.
Гаръд бе поел пътя към дома, беше жив и запазил разума си. Всъщност наистина ли го беше запазил? Какви бяха тези фантазии за кентавърианците, които явно имаха такова силно емоционално въздействие върху него? Това не свидетелствуваше особено успешно, че разумът му е здрав.
Постепенно обаче започна да се успокоява. Когато се помъчи да си спомни някои подробности, реши, че няма причина за притеснение. Бидмънг звучеше като немска дума. Какви ще са кентавърианските същества, които говорят гръцки, а названията им са немски? Явно всичко това бе плод на подсъзнанието му.
Но все пак беше ли открил нещо край кентавърианските звезди?
На този въпрос не намираше отговор, освен някакви неразбираеми брътвежи за любовта, за Всеизяждащото и за бидмънгите. Вероятно въобще не беше виждал кентавърианските звезди и беше спал дълбоко като пън цели двайсет месеца.
Или 12 000 години? След номерата, които му бе погодила свръхтягата, нямаше начин да разбере всъщност колко време бе изтекло. Гаръд уплашено включи телескопа. Къде беше Земята? След 12000 години…
Земята си беше на мястото. Което, както той бързо съобрази, не означаваше нищо. Земята бе просъществувала милиарди години, 12 000 години са нищо за една планета. И Луната си беше на мястото. Виждаше добре и двете край по-далечната страна на Слънцето, но не бяха толкова далече, та да не може да ги различи съвсем ясно, когато включеше телескопа на най-голяма мощност. Забеляза дори ярко, светло петно в Атлантическия океан близо до източния бряг на Гренландия — явно компютрите бяха насочили ДФК-3 към Земята под ъгъл, приблизително равен на 23 градуса на север от плоскостта на еклиптиката2.
И Луната не се беше променила. Различаваше по нейната повърхност огромното бяло петно, съответствуващо на слънчевата светлина, фокусирана върху земния океан. Това беше посипаният с магнезиев хидроокис ориентировъчен маяк, издигнат над Морето на парите в началото на космическите полети. В южния край се виждаше тъмна точка, която можеше да бъде само кратерът Манилий.
2
Голям кръг от небесната сфера, който се получава от пресичането й с плоскостта на земната орбита. Б.пр.