Всичко това изглеждаше странно предвид ръста й. Прииска ми се да прасна Деймън в мутрата, задето се държеше така отвратително със сестра си, която очевидно се чувстваше самотна.
Той изруга под сурдинка и скръсти ръце.
— Ди, ти си имаш приятели.
— Не е същото и ти го знаеш — отвърна тя и на свой ред скръсти ръце. — Съвсем различно е.
Деймън ме изгледа и устните му се изкривиха. Ако не бях оставила лопатата, сигурно щях да го халосам по главата.
— Това са твоите приятели, Ди. Те са като теб. Не ти трябва да се сприятеляваш с някого… като нея.
До този момент мълчах, защото не знаех какво точно става, и не исках да кажа нещо, с което да засегна Ди. Капутът й беше брат, в края на краищата, но това — това вече беше прекалено.
— Някой като мен ли? Какво ми има? Какво искаш да кажеш?
Ди започна да гледа нервно ту него, ту мен.
— Нищо не е искал да каже, Кейти.
— Да бе — измънка той.
Вече бях готова да се сбия.
— Какъв ти е проблемът, по дяволите? — изстрелях.
Деймън се обърна и ме изгледа особено.
— Ти си ми проблемът.
— Аз? — отвърнах и направих крачка напред. — Та аз дори не те познавам. Ти също не ме познаваш.
— Всички сте един дол дренки — каза той и скулите му заиграха. — Не е нужно да те познавам. Нито пък искам.
Вдигнах ръце, вбесена.
— Никакъв проблем, мойто момче. И аз не желая да те познавам.
— Деймън! — проплака Ди и го хвана за ръката. — Престани!
В погледа му се появи насмешка.
— Не ми харесва да се мотаеш със сестра ми.
Изстрелях първото, което ми дойде наум. Може би не беше разумно, а и обикновено не действах импулсивно, но тоя пич ми лазеше по нервите и ме изкарваше извън контрол.
— Хич не ми пука какво ти харесва и какво не!
Миг по-рано той беше до Ди, а сега стоеше право пред мен. Буквално пред лицето ми. Беше просто невъзможно да се е преместил така светкавично, но ето че се извисяваше над мен и ме гледаше отвисоко.
— Какво… как го направи това…? — измънках втрещена и отстъпих назад.
От напрежението в погледа му ме побиха тръпки. Просто да откачиш…
— Слушай ме внимателно — просъска той и пристъпи крачка напред.
Отстъпих инстинктивно, той пак настъпи и така, докато гърбът ми не опря в ствола на едно от дърветата в двора.
Деймън наведе глава и неестествено зелените му очи ме погълнаха цялата. Тялото му излъчваше топлина.
— Ще ти го кажа само веднъж, така че хубаво ме чуй. Ако нещо се случи със сестра ми, тежко ти!
Погледът му се спря на полуотворените ми устни и гърдите му се надигнаха от дълбоко поет въздух. Дъхът ми секна. Нещо проблесна за миг в очите му, но той бързо ги присви.
В съзнанието ми отново изникнаха сцени, неподходящи за непълнолетни. Аз и той, долепени един до друг, пламнали, потни. Прехапах устни и се опитах да си придам непроницаем вид, но по самодоволната му усмивка разбрах, че нищо не съм успяла да скрия. Хвана ме яд.
— Много си мръсна, котенце.
Примигнах бързо. Отричай. Отричай. Отричай.
— Моля?!
— Мръсна си — повтори той с толкова нисък и плътен глас, че бях убедена, че Ди няма как да го е чула. — Цялата си в кал. Ти какво си помисли?
— Нищо — отвърнах, молейки се да отстъпи назад. Близостта му ме караше да се чувствам, меко казано, неудобно. — Допреди малко садих цветя. Нормално е.
Устните му трепнаха.
— Има доста по-приятни начини човек да се… омърси. Не че бих те осветлил за тях.
Останах с впечатлението, че познава из основи всеки един от тези начини. По страните ми пламна огън и плъзна надолу по гърлото ми.
— По-скоро бих се валяла в животинска тор, отколкото да ти доставя това удоволствие.
Деймън вирна вежди, а после изведнъж се обърна и каза на сестра си:
— Трябва да се обадиш на Матю. Веднага! Не след малко.
Останах опряна до дървото, вцепенена и ококорена, докато го видях да затръшва вратата на дома им след себе си. Преглътнах, за да овлажня пресъхналото си гърло, и погледнах Ди, която изглеждаше съкрушена.
— Мдаа, това беше малко крайно.
Ди се строполи върху стъпалата и подпря лицето си с длани.
— Обичам го, наистина. Той ми е брат, единственият… — Тя замълча и вдигна глава да ме погледне. — Но е ужасен. Давам си сметка. Не е бил винаги такъв.