— Какво? — Не ми беше споменавала, че се кани да пътува. Нито пък че има близки наоколо. — От теб разбирам.
— Реши се в последния момент. — Той се намести по-удобно и започна безшумно да си тактува с един крак. — И единственият начин да разбера къде са скрити ключовете е да натрупам малко червени точки пред нея. Сестра ми е луда по тия работи още от детската градина.
Взе да ми става смешно.
— И?
— Та за да натрупам тия червени точки, трябва да направя нещо мило за теб.
Този път вече прихнах да се смея. Изражението на лицето му не можеше да се опише с думи.
— Извинявай, но това наистина е смешно.
Деймън пое дълбоко въздух. Личеше си, че не му е до шеги.
— Да, бе! Много е смешно.
Смехът ми утихна.
— И какво точно се очаква да направиш?
— Да те заведа да поплуваме утре. Ако го направя, Ди ще ми каже къде е скрила ключовете. Е, трябва да бъда и любезен.
Помислих си, че се шегува, но колкото повече го гледах, толкова повече си давах сметка, че е напълно сериозен. Зяпнах от почуда.
— Значи единственият начин да си получиш ключовете е да ме заведеш да плуваме и да бъдеш любезен?
— Точно така. Виж как бързо схващаш.
Отново се разсмях.
— При това положение ще трябва да се простиш с ключовете.
— Защо? — попита той с неподправена изненада.
— Защото не възнамерявам никъде да ходя с теб — отвърнах.
— Нямаме избор.
— Не, ти нямаш избор. Аз имам. — Погледнах към затворената врата зад гърба му и се запитах дали майка ми не слухти отнякъде. — Моите ключове са си налице.
Деймън ме изгледа от главата до петите, а после каза с усмивка:
— Не искаш ли да излезеш да се поразходиш с мен?
— Не.
— Защо?
Наистина ли ми задаваше този въпрос?
— Първо, защото си кретен.
— Понякога мога да бъда, да — кимна той.
— И второ, защото не излизам с момчета, които са принудени от сестрите си да ме изведат. Не съм толкова отчаяна.
— Не си ли?
Побеснях. Пристъпих крачка напред и процедих през зъби:
— Махай се от верандата ми.
Той сякаш се поколеба дали да не го направи.
— Няма!
— Какво? — изстрелях ядосано. — Как така няма?
— Не мърдам оттук, докато не се съгласиш да дойдеш да плуваш с мен!
Имах чувството, че от ушите ми излиза пара.
— Добре. Стой си. Но имай предвид, че по-скоро бих гълтала ножове, отколкото да изляза с теб.
— Доста крайно звучи — разсмя се той.
— О, съвсем не е крайно, повярвай ми — отвърнах и тръгнах по стъпалата.
Деймън се извърна и ме хвана за глезена. Хватката му беше лека, а ръката му — невероятно топла. Сведох поглед към него и той ми се усмихна като някакъв невинен ангел.
— Ще седя тук ден и нощ. Ще опъна палатка на верандата ти, ако е нужно. И никъде няма да мръдна. Имаме цяла седмица пред себе си, котенце. Или ела с мен утре да приключим веднъж завинаги, или ще стоя на стълбите, докато не се съгласиш. Няма да можеш да излезеш от къщи.
Зяпнах от почуда.
— Не говориш сериозно, нали?
— Напротив.
— Просто й кажи, че сме ходили и съм прекарала страхотно. — Опитах се да освободя крака си, но той не ме пусна. — Излъжи, за бога!
— Няма да стане. Ще ме хване. Ние сме близнаци. Усещаме ги тия неща. — Той спря за миг и се замисли. — Да не би да те е срам да отидеш да плуваш с мен? Да не би да ти е неудобно да се съблечеш полугола в мое присъствие?
Задържах се за парапета на верандата и почнах да си дърпам крака като бясна. Хватката му не беше силна, но кракът ми не помръдна.
— Аз идвам от Флорида, идиот такъв. Прекарала съм половината си живот по бански.
— Тогава какъв ти е проблемът?
— Не ми харесваш. Това ми е проблемът.
Престанах да си дърпам крака и просто стоях на стълбите над него. Ръката му сякаш вибрираше върху кожата на глезена ми. Усещането беше адски странно. — Пусни ме, ако обичаш.
Съвсем бавно, като на забавен каданс, той започна да отпуска пръст по пръст, гледайки ме право в очите.
— Няма да си тръгна, коте. Ще дойдеш с мен да плуваме.
Тъкмо понечих да му отговоря, когато вратата зад нас се отвори. Обърнах се и ми прималя. На входа стоеше майка ми в цялата си прелест, облечена с пижама на мечета. Мили боже!
Погледът й пробяга от мен към Деймън и очите й така светнаха, че ми идеше да повърна върху главата му. Беше ясно, че си е извадила съвсем погрешни заключения.