— Ти живееш в съседната къща, нали? — каза тя.
Деймън изви врат да я погледне и се усмихна широко. Зъбите му бяха ослепително бели и идеално подредени.
— Казвам се Деймън Блек.
Мама се усмихна.
— Кели Шуорц. Приятно ми е — отвърна и ми хвърли недоумяващ поглед. — Защо не влезете вътре? Не е нужно да стоите вън на жегата.
— Много мило от ваша страна — каза Деймън, изправяйки се, и ме сръга с лакът, при това доста силно. — Дали пък да не влезем да си доуточним плановете вътре?
— Не е необходимо — отвърнах, пронизвайки го с поглед.
— Какви планове? — попита мама с лъчезарна усмивка. — Много обичам да се действа по план.
— Опитвам се да убедя прелестната ви дъщеря да дойде да плуваме заедно утре, но тя май се притеснява, че идеята няма да ви се понрави. — Той така ме побутна по рамото, че едва не залитнах към парапета. — Освен това имам чувството, че се срамува.
— Какво? — изненада се мама и поклати глава. — Нямам нищо против да отиде да плува с теб. Даже мисля, че би било чудесно. Все й повтарям, че трябва да излиза повече. Прекрасно е, че се вижда със сестра ти, но…
— Мамо! — прекъснах я бързо и я изгледах изпод вежди. — Това съвсем не е…
— Точно същото й казвах и аз — намеси се Деймън и преметна ръка през рамото ми. — Сестра ми е извън града до края на седмицата и си помислих, че няма да е лошо да правя компания на Кейти през това време.
— Колко мило от твоя страна — ухили се мама със задоволство.
Прокарах ръка около кръста му, забивайки нокти в гърба му.
— Да, много мило, Деймън — процедих през зъби.
Той пое рязко въздух, за да не извика от болка.
— Нали знаете какво казват за съседските момчета…
— Знам. И знам също, че Кейти няма ангажименти утре — каза мама и ме стрелна с поглед. Можех да се хвана на бас, че вече си представяше общите ни деца с Деймън. Тая жена не беше в ред. — Свободна е да отиде да плува с теб.
Дръпнах ръката си от кръста на Деймън и се измъкнах изпод прегръдката му.
— Мамо…
— Няма проблем, миличка — прекъсна ме отново тя и пое да влезе в къщата, намигайки на Деймън. — Много се радвам, че се запознахме.
— Аз също — отвърна той с усмивка.
Щом мама затвори вратата, рязко се обърнах и блъснах Деймън с всички сили, но той беше като бетонна стена.
— Идиот такъв!
— До утре на обяд, котенце — ухили се той и отстъпи назад по стълбите.
— Мразя те! — просъсках.
— Чувствата са взаимни — каза той и погледна през рамо. — Залагам двайсет долара, че ще се явиш с цял бански.
Беше непоносим.
Пета глава
Когато първите слънчеви лъчи проникнаха през прозореца, все още бях полузаспала. Обърнах се на другата страна и въздъхнах тежко.
След няколко часа трябваше да изляза с оня кретен. Цяла нощ се въртях неспокойно в леглото, сънувайки как банският ми се разкопчава пред ослепително зелените му очи. Грабнах от нощното шкафче последния роман, за който смятах да пиша в блога си, и прекарах сутринта в четене, опитвайки се мисля за всичко друго, но не и за предстоящото изпитание.
Малко преди обяд оставих книгата, отметнах завивките и влязох под душа. Няколко минути по-късно стоях по хавлия пред леглото и оглеждах критично банските костюми, които притежавах. Обзе ме ужас. Деймън беше прав. Дори само при мисълта да се съблека полугола пред него, ми призляваше. Не можех да го понасям, беше може би единственият човек, когото някога съм мразила, но беше… просто бог. Кой знае какви момичета бе виждал по бански.
Въпреки че не бих го докоснала за нищо на света, бях достатъчно голяма да призная, че част от мен искаше да ме пожелае.
Имах само три бански костюма, които можеха да минат за приемливи: един цял, спортен — прекалено обикновен и скучен, един в две части с долнище с висока талия и къси крачолчета и едни бикини в яркочервен цвят. И палатка да си нахлузех, пак щях да се чувствам неудобно.
Метнах целия бански обратно в гардероба и взех другите два да ги огледам. Отражението ми се взираше с укор в мен от огледалото отсреща. Светлокестенява коса до средата на гърба, която все не смеех да подстрижа. Сиви очи, съвсем обикновени, не магнетични и неустоими като на Ди. Плътни устни, но не така изразителни като на мама.