Какво сега? Почнахме да си споделяме ли изведнъж?
— Не е твоя работа.
Деймън сви рамене.
— Хайде да плуваме тогава.
Да плувам с него бе последното, което исках да направя в този момент. Виж, да го удавя, да. Но в следващия момент той изрита маратонките си, събу джинсите и остана по шорти за плуване. После със светкавичен жест свали и фланелката и просто онемях. По дяволите, бях виждала мъже по бански и преди. Доскоро живеех във Флорида, където всеки втори се разкарваше полугол. И такива като него бях виждала не един и двама. Голяма работа!
Само дето работата хич не беше малка.
Тялото му беше съвършено, не прекалено мускулесто, но определено доста развито за възрастта му. Когато тръгна с плавна стъпка към езерото, по гърба и по бедрата му се очерта всеки мускул.
Не знам колко време го зяпах, преди да се гмурне най-после във водата. Лицето ми гореше. Въздъхнах тежко и едва тогава си дадох сметка, че съм си сдържала дъха. Трябваше да се взема в ръце. Или да намеря камера да го заснема, защото сто на сто можех да изкарам добри пари от едно такова видео. Беше жесток, дявол да го вземе… Стига да не си отваряше устата.
Деймън се показа над повърхността на водата няколко метра по-навътре, още по-красив с прилепналата назад мокра коса и с онези изумруденозелени очи, които съвсем се открояваха на откритото му лице.
— Няма ли да влезеш?
Сетих се за банския, който бях облякла, и ми идеше да избягам. Предишната ми увереност се бе изпарила напълно. Събух си гуменките бавно и методично, преструвайки се, че се наслаждавам на пейзажа, а сърцето ми блъскаше в гръдния ми кош, сякаш искаше да изскочи.
Той ме гледа с любопитство известно време и накрая каза:
— Май си доста срамежлива, а, котенце?
Прималя ми.
— Защо продължаваш да ме наричаш така?
— Защото, като го чуеш, се наежваш точно като котка — каза той през смях и се оттласна назад, образувайки вълнички около гърдите си. — Е, ще влезеш ли най-после?
Мили боже, той явно нямаше намерение да се махне. Тъкмо обратното, гледаше ме с такова предизвикателство, сякаш очакваше да се уплаша и да се откажа. Може би точно това искаше. Нямах никакво съмнение, че прекрасно знае какъв ефект предизвиква върху момичетата.
Сдържаната и практична Кейти щеше да влезе с дрехите във водата. Не исках да бъда тази Кейти. Нали именно затова бях облякла червения бански? Исках да му покажа, че не може да ме уплаши така лесно. И бях решена да спечеля този рунд.
Деймън изглеждаше отегчен.
— Давам ти една минута да се престрашиш.
Преодолях желанието си отново да му покажа среден пръст и поех дълбоко въздух. Нямаше да се събличам гола, в края на краищата.
— Иначе какво?
Той доплува по-близо до брега.
— Иначе излизам и те вкарвам насила във водата.
— Ти само посмей — изгледах го навъсено.
— Четирийсет секунди.
Той се приближи още повече, без да откъсва пронизващия си поглед от мен.
Прокарах длан по челото си и въздъхнах.
— Трийсет секунди — подвикна той от още по-близко разстояние.
— Господи! — смотолевих и бързо свалих блузата си.
Мина ми през ум да я хвърля в лицето му, но секундите летяха и побързах да си събуя и панталонките, преди да е излязъл от водата.
Пристъпих напред с ръце на кръста.
— Доволен ли си?
Деймън престана да се усмихва и още повече се вторачи в мен.
— Чак пък доволен.
— Какво каза? — изгледах го изпод вежди.
Тоя идиот наистина ли изтърси това, което си мисля?
— Нищо. Хайде, влизай, преди тая червенина да е стигнала до петите ти.
Изчервих се съвсем под изпитателния му поглед и побързах да се обърна, за да отида до едно място, на което езерото беше по-плитко. Хладката вода бе като балсам за пламналата ми кожа. Отчаяно търсех нещо смислено да кажа.
— Много е красиво тук.
Той ме погледа още известно време, след което, слава богу, изчезна под повърхността. Изпитвах нужда да охладя лицето си и също се гмурнах. Допирът с хладната вода ми подейства отрезвяващо, мислите ми се проясниха.
Когато изплувах и отметнах дългата си коса назад, за да открия лицето си, Деймън ме гледаше от няколко метра разстояние, потопен почти до брадичката. От тежкото му дишане по гладката повърхност на водата от време на време се появяваха леки вълнички. Нещо в погледа му ме теглеше да се приближа.