Но изглеждаше бесен.
Спусна се към Деймън, прескачайки стъпалата през две, и дори не ме погледна. Нито веднъж.
— Какво става тук? — попита.
— Абсолютно нищо — отвърна Деймън и скръсти ръце. — След като сестра ми не си е вкъщи, много ми е интересно ти какво правиш в дома ми?
Ясно. Определено не беше роднина.
— Самопоканих се — отвърна той. — Не предполагах, че ще имаш нещо против.
— Е, имам, Матю.
Матю. Значи това беше човекът, на когото трябваше да се обади Ди. Стоманеният поглед на мъжа най-накрая се фокусира върху мен. Ококори леко очи. Бяха ярко, ослепително сини. Той ме огледа от главата до петите, не с мъжки интерес, а по-скоро за да ме прецени, и лицето му се изкриви от някаква гримаса.
— Очаквах повече от теб, Деймън.
По дяволите, пак се почва. Вече се чувствах като някаква панаирджийска атракция. Във въздуха се усещаше напрежение. И всичко това заради мен? Не можех да го проумея. Та този човек ме виждаше за първи път!
Деймън присви очи.
— Матю, ако цениш способността си да ходиш, горещо те съветвам да смениш темата.
Втрещена до немай-къде, отстъпих встрани.
— Мисля, че трябва да си вървя.
— Аз пък мисля, че Матю трябва да си върви — каза Деймън и застана пред мен. — Изглежда, не е дошъл за друго, освен да си навира носа там, където не му е работа.
Дори тялото на Деймън не беше в състояние да препречи пронизващия и изпълнен с погнуса поглед на мъжа.
— Съжалявам — казах с разтреперан глас, — но наистина не знам какво става тук. Ние просто ходихме да плуваме.
Матю стрелна поглед към Деймън, който вдигна решително глава.
— Не е това, което си мислиш. За такъв ли ме смяташ? Ди ми скри ключовете. Трябваше да изляза с нея, за да ми ги върне.
Пламнах цялата. Беше ли необходимо да казва на някакъв дръвник, че е излязъл с мен по принуда?
Мъжът се разсмя.
— Значи това е малката приятелка на Ди.
— Същата — казах, скръствайки ръце.
— Мислех, че си решил тоя проблем — Мъжът ме изгледа, сякаш бях канибал. — Че си успял да вразумиш сестра си.
— Що не пробваш ти да я вразумиш, та да видим как точно ще стане — сопна се Деймън и го стрелна с поглед.
— И двамата сте за бой — отсече ядосано Матю и се вторачи в очите му.
Изведнъж в небето отекна оглушителен гръм. Преди да успея да се окопитя, проблесна светкавица и за миг ме ослепи. Когато се осъзнах, над главата ми се бяха събрали черни, буреносни облаци. Атмосферата бе заредена с напрежение. Усещах го дори с кожата си.
После Матю извърна глава, изгледа ме с отвращение и тръгна към къщата. Щом затръшна вратата след себе си, облаците се разсеяха. Погледнах вцепенена към Деймън.
— К-к-какво беше това? — попитах.
Той обаче вече вървеше към къщата. Миг по-късно входната врата изтрещя като изстрел в каньон. Стоях на тревата отпред и се опитвах да проумея случилото се. Вдигнах глава към небето. Беше ясно и синьо, без следа от облаче. Стотици пъти бях виждала внезапни летни бури във Флорида, които се разразяваха в миг и после изчезваха, сякаш никога не ги е имало, но това тук бе просто невероятно. Не бях сигурна и какво точно се бе случило на езерото, но Деймън наистина беше стоял под вода твърде дълго. Вече нямах никакви съмнения, че нещо не е наред с него. И не само с него.
Седма глава
Ди се обади още същата вечер и макар да ми се искаше да й кажа, че разходката ми с Деймън не е била съвсем цветя и рози, излъгах. Казах й, че се е държал перфектно и напълно е заслужил да си получи ключовете обратно. Иначе се опасявах, че ще го накара пак да ме изведе някъде.
Тя толкова се зарадва, че чак ми стана неудобно.
Следващата седмица се изниза изключително бавно. Имах безкрайно много време да се примиря с факта, че след десетина дни започвам училище. Ди не се беше върнала още от гостуването при роднини или оттам, където беше отишла. Самотна и отегчена до смърт, поднових близките си отношения с интернета.
В събота привечер Деймън най-неочаквано се появи пред вратата, пъхнал ръце в джобовете на джинсите си. Видях го през прозореца, преди да почука. Стоеше с гръб към мен, вирнал назад глава, и гледаше синьото безоблачно небе. Първите звезди вече бяха започнали да се появяват, но слънцето щеше да залезе съвсем едва след два часа.