— Каква история?
— Ще видиш. Слушай сега… Преди много време по тези места имало единствено гори и хълмове. То и днес не е много по-различно, като се изключат малките градчета тук-там — каза той и вдигна ръка да отмести ниските клони по пътя ни. — Но си представи как е изглеждало това място, когато е било толкова рядко населено, че са били нужни дни, дори седмици, за да стигне човек до най-близкия си съсед.
— Едва ли е било приятно — казах.
— Сигурно не, но такъв е бил животът преди стотици години. Хората са живеели на няколко километра един от друг, но разстоянията са се изминавали или пеша, или на кон и всичко това е отнемало много време. Пък и съвсем не е било безопасно.
— Мога да си представя — обадих се тихо.
— Преди да се установят на запад, сенеките са прекосили цялата източна част на Съединените щати и в някакъв момент са минали и по тия места, търсейки убежище в скалите, които днес носят тяхното име. — Той се обърна и ме погледна. — Знаеш ли, че малката пътечка, която започва точно зад къщата ви, води до подножието на скалите?
— Не, не знаех. Винаги са ми се стрували толкова далече.
— Всъщност не са. Ако повървиш два-три километра по пътеката, ще се озовеш точно под тях. Изглеждат далече, защото са много стръмни и високи. Дори най-опитните катерачи не се решават да ги покорят. Знаеш ли на колко голяма площ се простират? Обхващат окръг Грант и окръг Пендълтън. Най-внушителни са при Спрус Ноб, но дотам е почти невъзможно да се стигне, защото повечето подстъпи се намират в частни земи. Представяш ли си какво е да можеш да се изкачиш до най-високата им точка и да погледнеш от близо три хиляди метра височина? — размечта се той.
— Сигурно е страхотно — смотолевих, но хич не бях убедителна и побързах да се усмихна, за да не опропастя момента.
Това бе може би най-дългият разговор, който бяхме водили с Деймън, без да ми се прииска да му тегля една.
— Ако не те е страх от високо — засмя се той, виждайки изражението на лицето ми. — Както и да е, Сенекските скали се състоят от кварцит, който в по-голямата си част представлява кварцов пясъчник. Затова на места имат розов оттенък. Кварцитът е бета-кварц. Хората, които вярват в… паранормални сили или пък в… силата на природата, както много индиански племена навремето, смятат, че бета-кварцът има способността да съхранява и трансформира енергия и даже да я пренасочва. Да предизвиква смущения в електронни и други устройства и дори да кара разни неща да изчезват.
— Стига бе!
Той ме изгледа строго и реших повече да не го прекъсвам.
— Може би именно бета-кварцът е привлякъл сенеките по тези места. Още повече че корените им не са били тук. И всъщност никой не знае какво ги е довело насам, колко време са пребивавали по тия земи, дали са дошли, за да търгуват, или да воюват. — Той замълча и се огледа наоколо, сякаш ги виждаше като сенки от миналото. — Но идването на сенеките в тази непристъпна скалиста местност е дало началото на една много романтична легенда.
— Романтична ли? — попитах изненадана.
Не можех да си представя каква романтика може да се роди сред тия чукари.
— Да, звучи невероятно, но разправят, че една красива индианска принцеса на име Снежната птица поискала от седемте най-храбри войни в племето да докажат любовта си към нея, като направят нещо, на което само тя била способна. Много мъже желаели да я спечелят заради красотата и положението й, но тя искала избраникът й да бъде достоен за нея. Когато дошло време да си избере съпруг, подложила воините на изпитание, което само най-смелият и най-отдаденият от тях можел да преодолее. Накарала ги да я последват до върха на най-високата скала.
Той беше забавил крачка и вече вървяхме рамо до рамо по тясната пътека. Гласът му беше спокоен и мек.
— Всички тръгнали към висините, но с всеки изминат метър ставало все по-трудно и трима от тях скоро се отказали. Четвъртият се замаял от височината, петият се строполил от изтощение. Само двама продължили да се изкачват, а Снежната птица ги водела все по-нагоре и по-нагоре, без дори да поглежда назад. Едва когато стигнала до върха, красивата принцеса се обърнала да види кой е най-смелият и най-издръжливият от седмината войни. Малко по-надолу, захванат за нищожен процеп в скалата, със сетни сили се крепял един-единствен воин, който всеки момент щял да полети към бездната.