Той ме изгледа, очите му се показаха зад тъмните очила.
— Боже боже, не си ли докачлива днес.
— Това дори не е близо до това да съм докачлива, Едуард и ти го знаеш. Но продължи в уклончивите глупости и наистина ще ме ядосаш.
— Мислех че вече си ядосана заради Дона.
— Аз съм, казах. — Но се опитвам да се заинтересувам от случая и да забравя неспирният гняв. Но не мога да се заинтересувам от случая ако не отговаряш на въпросите за него. Докато съм замесена, твоето подкрепление е част от случая, затова или започни да споделяш или ме закарай обратно на летището.
— Аз не съм казал на Олаф и Бернардо че излизаш с вампир и върколак.
— Всъщност не се срещам с нито един от тях вече, но не това е смисъла. Аз не искам да знам за личният им живот, Едуард. Просто искам да знам защо им си се обадил. Какъв е техният обхват на опит.
— Скъса и с Жан Клод и с Ричард? — За първи път от както го познавам чух истинско любопитство в гласа му. Не бях сигурна дали е приятно или е обезпокоително да знам че Едуард се интересува от личният ми живот.
— Не знам дали сме скъсали, повече е това че не се виждаме един друг. Нуждая се от малко време, в което да съм далеч от тях, преди да реша какво да правя.
— Какво си мислиш да правиш с тях? — имаше нотка на желание сега.
Едуард изпитваше желание само към едно нещо,
— Не планирам да убия никой от тях, ако това е за което намекваш.
— Няма да каза че не съм разочарован — каза Едуард. — Мисля че трябваше да убиеш Жан Клод преди всичко да се задълбочи толкова.
— Говориш за убийството на някого който е бил мой любовник в продължение на година, Едуард. Може би ти можеш да удушиш Дона в леглото й, но аз ще загубя съня си за нещо такова.
— Обичаш ли го?
Въпроса ме спя, не заради самият въпрос, а заради личността, която го зададе. Изглеждаше като наистина странен въпрос зададен от Едуард.
— Да, така мисля.
— Обичаш ли Ричард?
Отново, изглеждаше странно да говоря за емоционалният си живот д Едуард. Имах няколко мъже приятели и повечето биха предпочели да копаят тунел, от колкото да говорят за чувства. От всичките ми мъже приятели говорех с този, за когото никога не съм си мислила че ще обсъжда любов с мен. Просто не беше годината ми в която да разбирам мъжете.
— Да, обичам Ричард.
— Казваш, че мислиш че обичаш вампира, но отговори просто че обичаш Ричард. Убий вампира, Анита. Ще ти помогна да го направиш.
— Не че това е хубаво, Едуард, но аз съм човешкият слуга на Жан Клод. Ричард е неговото животно. Тримата сме свързани чрез вампирски белези в приятна малка тройка. Ако един от нас умре, може всички да умрем.
— Може би, а може би това е което ти казва вампира. Няма да е първият път когато те лъже.
Беше невъзможно да споря без да изглеждам като глупак, така че не опитах.
— Когато поискам съветът ти за личния си живот, ще попитам. Докато ада замръзне, запази дъха си. Сега ми кажи са случая.
— Ти можеш да ми казваш с кого да се срещам и с кого не, но аз не мога да върна услугата? — попита той.
Погледнах го.
— Ядосан ли си за това?
— Не точно, но щом ти можеш да ми даваш съвети за моите срещи, защо да не мога да върна услугата?
— Не е същото нещо, Едуард. Ричард няма деца.
— Децата правят голяма разлика за теб? — попита той.
— Да, правят го — потвърдих.
— Никога не съм си те представял като майчински тип.
— Не съм, но децата са хора, Едуард, малки хора затворени от изборите, който правят възрастните около тях. Дона е стара достатъчно да прави собствените си грешки, но когато я зарежеш, ти зарязваш и децата й. Знам че това не те притеснява, но притеснява мен.
— Знаех че ще те притеснява. Знаех дори как ще реагираш, но не знаех защо.
— Добре, ти си по напред от мен. Никога и не съм сънувала че ще те видя сгоден с млада вдовица, която има деца. Бих предположила че си повече от типа, плащам и тръгвам.
— Тед не плаща за това — каза той.
— Ами Едуард.
Той сви рамене.
— Като яденето е, просто друга нужда.
Студената глупост в това беше действително успокояваща.
— Виж, това е Едуард когото познавам и се страхувам от.
— Страхуваш се от мен, но все пак ще се изправиш срещу мен заради жена която току що срещна и две деца който дори не познаваш. Дори не планирам да убия някой от тях и все пак ти избутваш ултиматума между нас — Той поклати глава. — Не разбирам това.
— Не го разбирай, Едуард. Просто знай че е истина.
— Вярвам ти, Анита. Ти си единственият човек, когото познавам, освен себе си, който никога не блъфира.