Ако той мислеше че ще се свия под критичният му поглед, щеше да бъде разочарован. Стоях пред него, усмихната, спокойна, очите празни и близо до отегчена. Да преминавам изпити никога не е било от любимите ми неща.
Той примигна първи.
— Лейтенанта е вътре. Той иска да я види, преди тя да влезне.
— Защо? — попита Едуард, гласът все още приятен.
Офицера сви рамене.
— Просто следвам заповеди, г-н Форестър. Не разпитвам лейтенанта си. Изчакайте тук. — Той отвори вратата и се шмугна вътре без да позволи да се види вътрешността на стаята. Затвори вратата след себе си, не чакаше тежестта й да го направи вместо него.
Едуард се намръщи.
— Не знам какво става.
— Аз знам — отвърнах.
Той ме погледна, повдигна вежди, сякаш да каже: Продължи.
— Аз съм жена и технически цивилен. Много ченгета не ми се доверяват, че ще се справя с работата.
— Аз те препоръчах.
— Явно Ед… Тед, предполагам твоето мнение не тежи толкова, колкото си мислиш.
Той все още ми се мръщеше със очите на Едуард, когато вратата се отвори. Гледах лицето му докато то се превръща в лицето на Тед. Очите му заблестяха, устните му се извиха, цялото му лице се промени, сякаш беше маска. Неговата самоличност изчезна като магия. Да гледам цялото шоу от толкова близо ме накара да трепна леко. Да го гледам да се променя така, беше просто откачено.
Мъжа на вратата беше нисък, не много по-висок от мен, може би пет фута, най-много шест. Чудех се дали тук за полицаите нямаше граница при височината. Косата му беше слънчево руса, отрязана много късо и близо до лицето му с остра челюст. Тенът му беше лек, сякаш тъмният тен и бледата му кожа се бяха смесили. Първо Дона, сега и лейтенантът. Никой ли не използва слънце защитен крем тук— Той ме погледна със зелено златни очи, цвета на рани пролетни списъка. Бяха красиви очи с дълги златни мигли и омекотяваха лицето му, до почти женски черти. Единствено мускулестата издутина на челюстта го спасяваше от това да не е като един от тези мъже, който са красиви, а не просто добре изглеждащи. Челюстта му и съсипваше лицето му и го спасяваше от перфектност. Очите можеха да бъдат прекрасни, но те не бяха приятелски. Не беше дори студенината на полицейските очи. Беше враждебен. Тъй като не го бях срещала никога преди, трябваше да е заради факта, че съм жена или цивилна и/или съживител. Той беше или шовинист или суеверен. Не бях сигурна кое от двете предпочитам.
Той ме гледаше дълго време. Аз просто му дадох празно лице, чакайки го да се измори. Можех да стоя там цял ден . Да стоя в приятен безопасен болничен коридор, не бе едно от най-лошите неща, който трябваше да правя напоследък. Винаги бе успокояващо, когато никой не се опитва да ме убие.
Едуард се опита да развали патовото положение.
— Лейтенант Маркс, това е Анита Блейк. Шериф Апелтън ви се обади за нея. — Той все още използваше щастливият глас на Тед, но имаше скованост в раменете му която не беше толкова весела.
— Ти си Анита Блейк. — Лейтенант Маркс успя да звучи изпълнен с подозрения.
Кимнах.
— Да
Очите му се присвиха.
— Не обичам цивилни да се месят в случая ми. — Той посочи с палец Едуард. — Форестър е доказал ценността си. — Той посочи с пръст към мен. — Ти не си.
Едуард започна да казвам нещо, но Маркс го прекъсна с остро движение на ръката си.
— Не, остави я да отговаря за себе си.
— Ще отговарям на въпрос, ако ме попиташ някой — казах.
— Какво трябва да значи това?
— Означава че не си ми задал въпрос лейтенант. Вие просто правите изявления.
— Не се нуждая от глупости от проклетата зомби кралица.
А, той беше суеверен. Една мистерия е разрешена.
— Бях поканена тук,лейтенант Маркс. Бях поканена да ви помогна да разрешите този случай. Сега, ако не искате помощта ми, добре, но ще се нуждая от някой в управата на града да обясни на шефа ми какво по дяволите правя в Ню Мексико когато не съм сигурна, че съм добре дошла.
— Не съм те заплашил лично и ти тичаш към началството, това ли е?
Поклатих глава
— Какво ти е усукало гащите Маркс?
Той се намръщи.
— Какво?
— Напомням ли ти на бившата ти съпруга?
— Оженен съм за единствената си съпруга — той звучеше възмутен.
— Поздравление. Вудуто което използвам, за да вдигам мъртвите ли е — Нервен ли си около мистични действия?