Той повдигна вежди.
— Слагала си си ръкавици преди. — не беше въпрос.
— Нося ги на местопрестъпления и когато не искам кръв под ноктите си.
Той ми помогна да вържа маската на вратът си.
— Трябва да си видяла много кръв в работата си.
— Не толкова кръв колкото ти си виждал, обзалагам се. — Обърнах се с маската над устата и носа си. само очите ми останаха непокрити и реални. Той ме погледна и лицето му беше замислено.
— Не съм хирургическа сестра.
— Каква е специалността ти? — попитах
— Изгаряния.
Очите ми се разшириха.
— Оцелелите изгорени ли са?
Той поклати глава.
— Не, но телата им са като отворена рана, точно като изгаряне. Начина на действие е същият.
— Какво имаш предвид с това че телата им са като отворена рана?
Някой почука на стъклото и аз подскочих, обърнах се да видя друг мъж с облекло като моето, да ме гледа с бледите си очи. Той натисна копчето за интер-кома и гласът му дойде достатъчно чист че да чуя раздразнението в него.
— Ако идвате вътре, елате. Искам да им дам успокоително отново, а не мога да го направя, докато вие не получите шанс да ги разпитате или поне така ми казаха. — Той остави копчето и тръгна навътре зад белите завеси, който криеха останалата част от стаята от погледа
— Боже, аз съм просто във щастливият списък на всеки днес.
Бен си сложи маската и каза.
— Не го приемай лично. Д-р Евънс е добър в това което прави, един от най-добрите.
Ако искаш да намериш добър доктор в някоя болница, не питай докторите или спешните служби. Попитай сестрите. Сестрите винаги знаят кой е добър и кой не е. Те може да не казват лоши неща на глас, но ако кажат нещо добро за някой доктор, можеш да го приемеш на сляпо.
Бен докосна нещо на стената, което бе малко прекалено голямо за да се нарече копче и вратите се отвориха със звук сякаш самият въздух се разтваря. Пристъпих навътре и вратите се затвориха зад мен. Нищо освен бели завеси сега.
Не исках да дърпам завесите настрани. Всички бяха прекалено дяволски разтроени. Щеше да бъде лошо. Телата им са като отворена рана, бе казал Бен, но не изгаряне. Какво им се бе случило— Както казват старите, има само един начин да откриеш. Поех си дълбоко дъх и дръпнах завесите настрани.
Стаята зад тях беше бяла и изглеждаше антисептична, най-болнично изглеждаща стая в болницата. Извън тази стая имаше пастелни рисунки и преструвка че това е просто сграда, просто коридор, просто обикновени стай. Всякаква преструвка свършваше до завесите и то наистина рязко.
Имаше шест легла, покрити с найлонови, безцветни завеси, спуснати от покривите на леглата, които покриваха леглата и пациентите в тях. Д-р Евънс стоеше до най-близкото легло. Жена с подобно облекло бе по-навътре в стаята, проверяваше многото мигащи, бипкащи части от съоръженията, които стояха до всяко легло. Тя погледна нагоре и малкото място около очите й, което се виждаше, беше тъмно. С африкански произход и не дебела, но освен това и височината не можех да кажа нищо друго, заради защитното облекло. Не бих я разпознала по-късно без дрехите. Бяха необичайно анонимни и обезпокоителни. Или може би това бях само аз. Тя погледна отново надолу и се премести до другото легло, правейки същата проверка, пишейки нещо на папката си.
Отидох до близкото легло. Д-р Евънс не се обърна или показа знанието че съм около него. Бели чаршафи оформяха тента около всеки пациент, подържани от нещо като скеле, така че да не докосват пациентите.
Д-р Евънс най-накрая се обърна на една страна, така че да мога да видя лицето на пациента. Примигнах и очите ми отказваха да го видят или просто мозъкът ми отхвърляше това което виждах. Лицето беше червено и сурово сякаш трябва да кърви, но не кървеше. Изглеждаше като сурово месо във формата на човешко лице, без месест череп. Носът бе отрязан, оставяйки кървави дупки за пластмасовите тръби, които бяха вкарани. Мъжа обърна кафявите си очи, в гнездата им, към мен. Имаше нещо грешно с очите му, освен липсата на кожа около тях. Отне ми няколко секунди да разбера че клепачите бяха отрязани.
Стаята внезапно се затопли, толкова топла, маската ме задушаваше. Исках да я дръпна, така че а мога да дишам. Трябва да съм направила някакво движение, защото доктора грабна китката ми.
— Не сваляйте нищо. Рискувам живота им със всеки следващ човек който влиза тук. — Той пусна китката ми. — Нека риска да е оправдан. Кажете ми какво е направило това.