Поклатих глава, концентрирах се над дишането си, бавно навътре и навън. Когато можех да говоря, попитах:
— Как изглежда останалата част от тялото?
Той ме погледна, очите му търсещи. Срещнах погледа му. Всичко беше по-добре от това което лежеше на леглото.
— Ти си бледа вече. Сигурна ли си че искаш да видиш останалото?
— Не — казах честно.
Дори и само очите му да се виждаха, можех да видя изненадата на лицето му.
— Нищо не би ми харесало повече от това да се обърна да изляза от тази стая, и да продължа да вървя — казах. — Не се нуждая от повече кошмари, д-р Евънс, но бях повикана тук да дам експертното си мнение. Не бих могла да го направя ако не видя цялото шоу. Ако мислех, че не ми е нужно да виждам останалото, доверете ми се, нямаше да питам.
— Какво се надяваш да спечелиш с това? — попита той.
— Не съм тук да ги зяпам, докторе. А да гледам за следи какво е направило това. Повечето улики са по телата на жертвите.
Мъжа в леглото се разтресе леко, хвърляше главата си наляво и надясно, сякаш бе в огромна болка. Малки безпомощни звуци започнаха да излизат от устните му. Затворих очи и се опитах да дишам нормално.
— Моля ви, докторе, трябва да го видя. — Отворих очите си навреме, за да го видя как отгръща чаршафа. Гледах го как го отгръща, нагъвайки го внимателно, откривайки тялото на мъжа, бавно. По времето което го гледах до кръста, знаех че кожата му е била махната докато е бил в съзнание. Надявах се да е само лицето. Беше достатъчно ужасно самото действие, но отнемаше ужасно много време да махнеш кожата от цялото тяло на пораснал мъж, цяла вечност от писъци да го направиш добре и изцяло.
Когато чаршафа се отмести и над слабините, се олюлях, съвсем малко. Не беше мъж. Мястото около слабините беше гладко и сурово. Погледнах обратно към гърдите. Структурата на костите изглеждаше мъжка. Поклатих глава.
— Това мъж или жена е?
— Мъж. — каза той.
Погледнах надолу и не можех да не продължа да гледам към слабините и това което липсваше.
— По дяволите — казах меко. Затворих очите си отново. Беше толкова горещо, толкова много горещо. Със затворени очи, можех да чуя съскането на кислородният апарат, шепота на ботушите на сестрата, докато тя се приближаваше към нас и малките звуци от леглото, докато той дръпваше и опъваше срещу уплътненията, който държаха ръцете и глезените му.
Държаха— Видях уплътненията, но не ги бях възприела наистина. Всичко което можех да видя бе тялото. Да, тялото. Не можех да мисля за мъжа като за „него”. Трябваше да се дистанцирам или щях да го загубя.
Концентрирай се на работата. Отворих очите си.
— Защо сте ги завързали? — Гласът ми беше задъхан, но ясен. Погледнах надолу към тялото, тогава отново нагоре, давайки на доктор Евънс, най-пълният контакт с очите, който някога бях давала. Гледах го докато не запаметих дори сенките около очите му, сякаш не трябваше да продължавам да гледам към лежащият на леглото.
— Те продължават да се опитват да станат и да напуснат — каза той.
Намръщих се, не че той можеше да ме види през маската.
— Вероятно, те са прекалено наранени, за да стигнат много далеч.
— Държим ги на много силни успокоителни. Когато болката намалее, те се опитват да си тръгнат.
— Всичките? — попитах.
Той кимна. Накарах се да погледна отново към леглото.
— Защо това не е просто случай на сериен… не убиец. Как бихте го нарекли— Сериен… — Поклатих глава. Не можех да измисля дума за това. — Защо бях повикана— Аз съм експерт по свръхестественото, а това би могло да бъде направено от човек.
— Няма слени от острие по таканта — каза д-р Евънс.
Погледнах го.
— Какво имаше предвид?
— Имам предвид, че не острие е направило това, защото няма значение колко добър си в измъчването, винаги има следи от оръжието което е било използвано. Вие бяхте права когато казахте, че телата са най-добрата улика, но не и тези тела. Сякаш кожата им просто е изчезнала.
— Всеки разрушителен агент който би разял нечия кожа и по-меките такани като носа и слабините няма да спре просто с кожата. Ще продължи да разяжда през тялото.
Той кимна
— Освен ако не е бил премахнат незабавно, но няма следи от никакъв разяждащ агент. Повече от това, тялото не е като след киселинно изгаряне. Носът и слабините са били откъснати. Има следи от късане и щети който ги няма никъде другаде. Почти сякаш, който е махнал кожата е премахнал кожата и тогава е откъснал и допълнителни части. — Той поклати глава. — Пътувал съм по цял свят, за да помагам да бъдат хващани насилници. Мислех че съм виждал всичко, но съм грешал.