Принудих се да не погледна към Едуард, но ми отне доста усилие.
— Нека да тествам, това което разбрах, докторе. На някой човек била ли е махана кожата, както е било направено на шестимата в стаята?
Той примигна и погледна в пространството сякаш си припомняше, тогава ме погледна.
— Не, единствено мъртвите хора са били разкъсвани така.
— Тогава питам отново, защо всички те са живи— Защо поне един не е умрял от шока, загуба на кръв или главоболие или по дяволите от чист ужас.
— Хората не умират от ужас — каза Маркс.
Погледнах го.
— Напълно сигурен ли си в това, лейтенант?
Хубавото му лице изглеждаше раздразнено, упорито.
— Да, сигурен съм.
Оставих коментара. Щях да споря с Маркс по-късно. Точно сега преследвах нещо.
— Как така всичките шест са оцелели, докторе— Не защо шестимата, а защо всичките?
Евънс кимна.
— Виждам какво имате предвид. Как може всичките да оцелеят?
Кимнах.
— Точно. Някой от тях би трябвало да са умрели, но не са.
— Който и да е премахнал кожата е експерт — каза Маркс. — Той знае как да ги остави живи.
— Не — каза Едуард. — Няма значение колко добър си в измъчването, не можеш да задържиш всички живи. Дори и да правиш едно и също нещо на всеки от тях, някой ще умрат и някой ще оживеят. Никога не може да си сигурен защо някой оцеляват и защо някой не. — Гласът му беше много тих, но изпълни цялата стая.
Доктор Евънс го погледна кимайки.
— Да, да, дори експерт не може да накара хората да преживеят това, което са преживели тези шест. Трябваше да загубим някой от тях. Ако има значение, аз не знам защо те все още са живи. Защо някой от тях не е развил някаква инфекция— Те всичките са необикновено здрави.
Маркс се изправи толкова рязко, че разсипа кафето по ръката си. Той прокле, отиде до мивката и изля останалата част от кафето в нея.
— Как можеш да каже че са здрави? — Той погледна през рамото си към доктора докато държеше ръката си под водата.
— Те все още са живи, лейтенант и за тяхното състояние те са много здрави.
— Магия би го направила — казах.
Всички ме погледнаха.
— Има заклинания, които биха задържали човек жив по време на мъчение, така че мъчението да бъде проточено.
Маркс откъсна прекалено голяма салфетка и се обърна към мен, почиствайки ръцете си.
— Как можеш да кажеш, че не правиш черна магия?
— Казах че има заклинания които могат да го направят, не че аз правя заклинания — казах.
Трябваха му три пъти за да хвърли салфетката в кошчето.
— Само знанието за такова нещо е зло.
— Мисли каквото искаш, Маркс, но може би една от причините, заради която трябваше да ме повикаш, е това че се пазиш толкова чист, че не знаеш достатъчно, за да помогнеш на тези хора. може би ако беше по-заинтересован от решаването на случаят от колкото от собствената си душа, щеше да си го разгадал до сега.
— Запазването на безсмъртна душа е по-важно от решаване на престъпление — каза той. Сега започна да върви към мен.
Изправих се, чашата с кафе в ръката ми.
— Ако си по заинтересован от душите от колкото от престъплението стани министър, Маркс. Точно сега се нуждаем от ченге.
Той вървеше към мен и мисля че щеше да дойде достатъчно близо, че да си разменим удари, но го гледах как си спомня какво направих в коридора. Гледах как си спомни предупреждението и той ме заобиколи от далеч за да стигне до вратата.
Д-р Евънс погледна от единият към другия, сякаш се чудеше какво е пропуснал. Маркс се обърна на вратата, посочи с пръст към мен.
— Ако стане по моя начин, довечера ще си на самолета. Не можеш да помолиш дявол да ти помогне да хванеш дявол. — С това той затвори вратата зад себе си.
Евънс проговори в тишината.
— Трябва да има нещо повече във теб, госпожице Блейк, нещо повече от голяма твърдост, нещо което не съм видял още.
Погледнах го и отпих от кафето, което бе започнало да се охлажда.
— Какво те накара да кажете това, докторе?
— Ако не знаех по-добре, бих казал че лейтенант Маркс се страхува от теб — каза той.
— Той се страхува от това което мисли че съм, д-р Евънс. Той подскача от сенки.
Евънс ме погледна, чаят му забравен в големите му ръце. Погледа беше дълъг и пресмятащ. Почувствах подтикът да се свия заради тази бдителност, но го преборих.
— Може би си права, госпожице Блейк или може би той вижда нещо във вас, което аз не.
— Когато прекарваш цялото си време притеснявайки се, че дяволът е точно зад теб, евентуално ще започнеш да го виждаш където е и не е — казах.
Евънс се изправи, кимайки. Отиде до мивката и изми чашата си. Проговори без да се обръща.