Выбрать главу

Никога не бихме отишли на пазар заедно или да ядем торта докато се оплакваме от мъжете. Той никога не ме е канил у дома си на вечеря или барбекю. Никога не сме били любовници. Но имаше много добър шанс един от нас да е последният човек който другият ще види преди да умре. Не беше приятелство по начина по който го разбират повечето хора, но е приятелство. Има няколко хора на който бих поверила живота си, но няма никой друг на който бих поверила смъртта си. Жан Клод, дори Ричард биха се опитали да ме задържат жива заради любов или нещо друго. Дори семейството ми и другите ми приятели ще се борят да ме задържат жива. Ако исках смърт, Едуард щеше да ми я даде. Защото и двамата разбирахме, че не е смъртта, това от което се страхуваме. Живота е.

10

Къщата беше като всички останали къщи от югозапада, във всеки смисъл. Но големият двор бе ограден с високи кактуси и кръг от тези малки цветове на лилиите, които бяха толкова многобройни. Другите хора опитваха да задържат дворовете си зелени ако не харесваха напомнянето за пустинята, но не и при тази къща. Тази къща, тези хора се бяха придържали към естествената среда и се опитваха да не хабят вода. И сега бяха мъртви и нямаше проклет смисъл от съобразяване.

Разбира се, един от тях може би е от оцелелите. Не искам да видя снимки на оцелелите преди те да са били… наранени. Имах достатъчно проблеми с това да остана професионално дистанцирана без цветни снимки на усмихнати лица, който са били превърнати в голо месо. Излязох от колата, молейки се всеки в тази къща да е починал, не беше обикновената ми молитва на местопрестъпление. Но нищо свързано с този случай не е нормално.

Имаше полицейска кола пред къщата. Униформен полицай излезе от колата докато Едуард и аз вървяхме към двора. Той беше среден на ръст но носеше достатъчно тегло за някой по-висок, много по-висок. Теглото му беше най-вече на стомаха и караше колана на панталона му, да пада ниско. Бледото му лице се изпоти докато беше направил пет крачки към нас. Той сложи шапката си докато вървеше към нас, не се усмихваше, палец поставен на колана му.

— Мога ли да ви помогна?

Едуард се промени в неговият Тед Форестър акт, слагайки каубойската си усмивка.

— Аз съм Тед Форестър, офицер… — отне му време да прочете името на табелката — Нортън. Това е Анита Блейк. Шериф Апелтън ни изясни че и двамата трябва да видим местопрестъплението.

Нортън ни изгледа и двамата, отгоре до долу, очите му не бяха и малко приятелски. Не подаде ръка.

— Може ли да видя някакъв документ за самоличност.

Едуард отвори портфейла си извади шофьорската си книжка и я подаде напред. Аз отворих екзекуторският си лиценз за него. Той подаде портфейла на Едуард обратно, но погледна накриво лиценза ми.

— Лицензите не са валидни в Ню Мексико.

— Известно ми е това, офицер — казах.

Той изгледа и мен накриво, доста приличаше на начина по който погледна лиценза.

— Тогава защо сте тук?

Усмихнах се, но веселието не достигна очите ми.

— Тук съм като консултант по свръхестественото, не като екзекутор.

Той ми подаде лиценза обратно.

— Тогава защо са ви оръжията

Погледнах надолу към пистолета си, доста видим срещу червената ми риза. Усмивката беше истинска този път.

— Не е скрит, офицер Нортън и е федерално лицензиран, така че да не трябва да си изваждам всеки път позволение за притежание всеки път щом пресека щатска граница.

Изглежда не хареса отговора.

— Беше ми казано да ви пусна вътре. — Това беше твърдение, но звучеше като въпрос, сякаш не беше сигурен че ще ни пусне.

Двамата с Едуард стояхме там опитвайки се да изглеждаме безобидни, но полезни. Аз бях много по-добра в това да изглеждам безвредна от колкото е Едуард. През повечето време не трябваше и да се опитвам. Той беше по-добър в това да изглежда полезен, въпреки това. Без да изглежда опасен той можеше да излъчва с аурата целеустременост на която полицията и други хора отговаряха.

Той накрая кимна, сякаш е решил.

— Трябва да ви придружа, госпожо Блейк. — Не изглеждаше щастлив от това.

Не го поправих за това че госпожа Блейк трябва да е госпожица Блейк. Мисля си че търсеше извинение да се отърве от нас. Нямаше да му дам такова. Само няколко полицай се държаха добре когато цивилни се месят в случаите. Аз не бях просто цивилен, аз бях жена и ловец на вампири — тройна заплаха, ако има такава. Аз бях цивилен, жена и необикновена.