— Но си сигурна, че той е мъртъв?
— Тази душа се рееше около къщата Едуард. Някой е мъртъв, ако е имало само трима души, които да живеят в къщата, и двама от тях са отчетени … Свържи нещата сам. — Гледах през прозореца на колата но не виждах нищо. Виждах това младо лице, което се усмихваше на снимките.
— Детективски разсъждения — каза Едуард. — Впечатлен съм.
— Да, аз и Шерлок Холмс. Между другото, сега съм персона нон грата, къде ме водиш?
— Към ресторант. Каза, че не си обядвала.
Кимнах.
— Добре. — след момент попитах: — Какво му е името?
— Чие?
— На сина на Бромуел, какво е първото му име?
— Тад, Тадеос Реджинал Бромуел.
— Тад — казах леко на себе си. Дали е бил принуден да гледа докато са махали кожата на живите му родители— Или те са го гледали да умира преди да са измъчвали тях— “Къде е тялото ти Тад— И защо са го искали?” Нямаше отговор. Не съм очаквала такъв. Душите не са като призраците. Доколото знам, няма начин, по който да комуникираш с тях директно. Но щях да имам отговорите скоро. Надявах се да е скоро.
— Едуард нуждая се да видя снимките от другите местопрестъпления. Нуждая се да видя всичко, което е записано от полицаите на Санта Фе. Ти каза, че само това последно престъпление е било в Албакърки, така че зарежи ги. Ще започна от другият край.
Едуард се усмихна.
— Имам копия в моята къща.
— Твоята къща? — застанах малко по изправена и се вгледах в него. — От кога полицията споделя досиета с ловец на глави?
— Казах ти, че полицията в Санта Фе харесва Тед.
— Каза че полицаите в Албакърки те харесват.
— Те ме харесват. Теб не харесват.
Той получаваше точка. Все още можех да видя омразата в очите на Маркс когато ми изсъска: „Не помагаш на вещицата да измъчва живите”. Това всъщност беше първият път, в който ми цитират библията. Въпреки, че предполагах, че рано или късно някой щеше да стигне до там, основавайки се на това коя съм и какво правя. Просто не го очаквах от полицейски лейтенант по време на разследване за убийство. Липсваше професионализма.
— Маркс няма да може да реши този случай — казах.
— Без теб, имаш предвид?
— Не трябва да съм аз, но ще има нужда от някой с опит. Те не се занимават с човешки убиец. Нормална полицейска работа няма да свърши работата.
— Съгласен съм.
— Маркс трябва да бъде заместен.
— Ще поработя над това — тогава се усмихна. — Може би приятният детектив Рамирес, който те намира за толкова очарователна.
— Не отивай там, Едуард.
— Той има едно нещо, с което превъзхожда другите ти двама приятели.
— Какво? — попитах.
— Той е човек.
Би ми харесвало да споря, но не можех.
— Когато си прав си прав.
— Няма да спориш с мен? — звучеше изненадан.
— Нито Жан-Клод, нито Ричард е човек. До толкова, до колкото мога да кажа Рамирез е човек. За какво да споря?
— Аз те дразня, а ти си изцяло сериозна.
— Нямаш си на представа колко освежително би било да бъда с мъж, който просто ме иска, без никакви глупости тип Макиавели.
— Да не казваш, че е правил интриги зад гърба ти, точно както вампира?
— Нека просто да кажем, че не съм сигурна вече кои са добрите момчета. Ричард се е превърнал в нещо по-твърдо и сложно заради ролята му като Улфик, вълчият крал, изискваше се от него. И Господ да ми помогне, мисля че е отчасти, защото аз го изисках от него. Той беше толкова мек за мен, така че стана по-твърд.
— И ти не го харесваш.
— Не, не го харесвам, но тъй като отчасти вината е моя, е трудно да бъда кучка.
— Тогава зарежи и двамата и се срещай с някой човек.
— Правиш го да звучи толкова просто.
— Трудно е само, ако ти го направиш трудно, Анита.
— Просто да ги зарежа и двамата и да започна да се срещам с друг мъж, просто така.
— Защо не? — попита той
Отворих уста сигурна че имам отговор, но не можех да измисля такъв. Защо да не се срещам с други хора— Защото обичах двама души вече и това е един повече без да добавям и някой друг. На какво ще бъде да съм с някой, който е човек— Някой който няма да се опитва да ме използва, за да затвърждавам силата му като Жан-Клод. И Ричард и Жан-Клод се бяха сгушили около човечността ми като последен огън в края на света и всичко останало почиваше в ледена тъмнина. Ричард точно се беше прилепил към мен, защото съм човек и да има човешка приятелка изглежда му помагаше да задържи в човешкият статус. Въпреки че напоследък, за това колко аз съм човек, може да се води дебат. най-малко поне Ричард е бил човек преди да стане върколак. Жан-Клод е бил човек преди да стане вампир. Аз видях първата си душа, когато бях на десет на погребението на едната си баба. Вдигнах първият си мъртъв случайно, когато бях на тринадесет. От трима ни аз бях единственият, който никога не е бил напълно човек.