Какво би било да се срещам с някой нормален— Не знам. Исках ли да разбера— Разбрах с шок, че исках. Исках да изляза на нормална среща с нормален тип и да правя нормални неща, просо веднъж, просто за някакъв период от време. Аз бях любовница на вампир, женска на върколак, зомби кралица и през последната година учих ритуална магия, така че да мога да контролирам всичко останало, така че предполагам можех да добавя това изживяване към списъка. Беше странна година, дори и за мен. Бях в почивка от Ричард и Жан-Клод, защото се нуждаех да дишам. Те ме затрупваха и не знаех как да го спра. Наистина ли среща с някой друг би ме наранила — Дали излизането с някой, който е прост тип наистина ще накара света да се разпадне — Отговорът вероятно беше не, но фактът е, че не съм сигурна, че трябва да побягна при Рамирес или друг приятен тип, който би ме поканил да излезем. Щях да кажа не и продължа да казвам не, така че защо част от мен искаше да каже “да”?
12
Чак, когато Едуард започна да си търси място на паркинга, покрит с камъни зад Лос Куатес, разбрах че това е мексикански ресторант. Името трябваше да ми подскаже, но просто не внимавах. Ако майка ми беше харесвала мексиканската храна, то не беше живяла достатъчно дълго, че да го предаде на мен. Блейк беше английско име, но преди прадядо да дойде през остров Елис е било Блейкестин. Знанието ми за етническата кухня беше шницел и кисел (?). Така че бях по-малко ентусиазирана, докато пресичахме по чакъла към входа на ресторанта. За някой, който не харесва мексиканска или югозападна кухня, аз бях в грешната част на страната.
Черното антре водеше през дълъг сенчест коридор, но ресторантът беше по-светъл с бели циментирани стени: светла мазилка имитираше папагал, който виси в небето и червени висулки висяха от всякъде. Много туристическо, което обикновено значи, че храната няма да е автентична или много добра. Но много от обядващите бяха испанци и изглеждаха добре. Каквато и да е храната, ако действителната етническа група харесва ресторанта, тогава храната е автентична и по всяка вероятност добра. Жена, която изглеждаше като испанка, ни попита дали сме си харесали маса. Едуард се усмихна и каза:
— Благодаря, но виждам групата ни.
Погледнах натам на където гледаше той и видях Дона под навеса. Имаше две деца с нея, едно момиче на около пет или шест и момче в раните си десет. Наречете го предчувствие, но се обзалагах, че щях да бъда представена на децата й. Представена на потенциалните деца на Едуард. Можете ли да го издържите— Аз бях почти сигурна, че не мога.
Дона се изправи и даде на Едуард усмивка, която би накарала всеки мъж да се стопи в чорапите си. Не беше секс, въпреки че беше максимално близко до това. Беше топлота, перфектно доверие, което само истинската любов може да даде. Тази първа романтична любов може да продължи дълго, но докато продължава, уау. Знаех че вероятно той отвръщаше с толкова добър поглед, колкото получаваше, но неговият не беше истински. Той не го имаше в предвид. Лъжеше с очите си, нещо което успях да науча съвсем наскоро и част от мен беше тъжна заради това. Едно е да знаеш как се лъже, но да си способен да лъжеш с очите си казва, че си някой на който не можеш да се довериш. Горката Дона. Тя беше с двама ни.
Малкото момиче скочи от под навеса и изтича към нас, ръцете разперени, кестенявите й плитки летяха. Тя извика радостно: „Тед” и скочи в ръцете му. Едуард я хвана в ръцете си и я хвърли леко към небето. Тя се засмя с този радостен звук който децата губят, когато израстват, сякаш светът отнема щастието от тях. Освен ако не сме големи късметлии, светът ни учи да се смеем по-тихо, по-сдържано.
Момчето просто стоеше и ни гледаше. Косата му беше същият този богат кестенов цвят, като на момичето, отрязана късо с бретон, който падаше до очите му. Очите му бяха кафяви и тъмни и неприятелски. Едуард беше казал, че момчето е на четиринадесет, но той беше едно от тези момчета който изглеждаха по-млади. Той можеше да мине за дванадесет годишен лесно. Той изглеждаше сърдит и ядосан, докато гледаше Дона и Едуард да се прегръщат. Малкото момиче все още беше в ръцете на Едуард, така че бе семейна прегръдка. Едуард прошепна нещо в ухото на Дона, което я накара да се засмее и да се дръпне изчервена.
Той прехвърли момичето в другата си ръка и попита: