— Дона и Питър ни чакат.
Едуард се обърна, така че момичето беше между нас. Тя погледна нагоре към мен и погледа й беше въпросително замислен.
— Ти наби лошият мъж — каза тя.
— Да, направих го — отвърнах.
— Не знаех, че момичетата могат да правят това.
Това накара зъбите ми да ме заболят.
— Момичетата могат да правят всичко което пожелаят, включително да се защитават сами и да бият лошите типове.
— Тед каза, че си наранила мъжа, защото той каза лоши неща за мен.
Погледна към Едуард, но лицето му беше отворено и весело заради детето и не ми подсказа нищо.
— Това е вярно.
— Тед каза, че ще нараниш някого, за да ме защитиш, точно както той.
Срещнах кафявите й очи и кимнах.
— Да, така е.
Тя се усмихна тогава и беше красиво, като слънцето, което се показва зад дърветата. Тя протегна свободната си ръка към мен и аз я взех. Едуард и аз вървяхме обратно към паркинга, държейки ръцете на детето, докато тя наполовина ходеше, наполовина танцуваше между нас. Тя вярваше в Тед, а той и каза, че може да вярва в мен, така че тя ми вярваше. Странното нещо беше, че щях да нараня, за да я защитя. Щях да убия, за да я запазя в безопасност. Погледнах към Едуард и за момент той погледна иззад маската. Гледахме се един друг над детето и не знаех какво да правя. Не знаех как да ни изкарам всичките от кашата, която той бе направил.
Бека каза:
— Люлейте ме.
Едуард отброй:
— Едно, две три и я залюля напред и нагоре, принуждавайки ме и мен да я залюлея. Минавахме през паркинга, люлеейки Бека между нас, докато тя се смееше с глас изпълнен с чиста радост.
Оставихме я смееща се пред майка й. Дона беше спокойна и усмихната. Гордеех се с нея. Бека ме погледна, светеща.
— Мама казва, че сега съм прекалено голяма, за да ме люлеят, но ти си силна, нали?
Усмихнах й се, но погледнах към Едуард когато казах.
— Да, така е.
15
Дона и Едуард направиха благоприлично сбогуване. Питър извъртя очи и се намръщи, сякаш те правеха много повече от малка целувка. Щеше да пощурее, ако ги беше видял по-рано на летището. Бека целуна Едуард по бузата, смеейки се. Питър игнорира всичко и влезе в колата, колкото може по-бързо, сякаш се страхуваше, че Тед може да се опита да го прегърне.
Едуард махаше, докато колата не зави по Ломос и вече не се виждаше, тогава се обърна към мен. Всичко което направи е да ме погледне и това беше достатъчно.
— Нека влезем в колата и да пуснем климатика, преди да те изпържа, за това какво, по дяволите, става — казах.
Той отключи колата и влезнахме вътре. Включи двигателя и климатика, въпреки че въздухът не се беше охладил още. Стояхме в скъпата кола и тишината изпълни колата.
— Да не броиш до десет? — попита той.
— Опитай с хиляда и ще си по-близо.
— Питай. Знам, че искаш.
— Добре, ще съкратим конското за това, че си вкарал Дона и децата й в твоите каши и направо ще започнем с кой по-дяволите е Райкър и защото изпраща маймуните си, да те предупреждават?
— Първо, кашата е на Дона и тя ме вкара в нея.
Неверието ми вероятно се е показало на лицето ми, защото той продължи.
— Тя и приятелите й са част от любителско археологично общество, което се опитва да запази индианците да останат в местността. Запозната ли си с това как се правят археологически разкопки?
— Малко. Знам че използват въжета и маркировки, за да отбележат къде е бил намерен обектът, правят снимки, скици, нещо като това, което правиш на мъртво тяло, преди да го преместиш.
— Може да ти се има доверие да дойдеш с перфектна аналогия — каза, но се усмихваше. — Ходих с Дона и децата през уикендите. Те използват четки за зъби тънички четчици, за да почистят пръстта.
— Знам че имаш нещо предвид. — казах.
— Когато ловци намерят места, където вече е било изследвано, а понякога и такива, на който до сега не е било намирано нищо, те довеждат булдозери и трактори и плячкосват, колкото могат.
Зяпнах.
— Но това ще унищожава повече, отколкото те могат да вземат, освен това, ако местиш предметите преди мястото да бъде регистрирано се губи много от историята му. Имам предвид почвата, в която е намерено може да помогне да се определи колко стар е предмета. Каквото е намерено близо до предмета може да каже много неща на тренирано око.
— Ловците не се интересуват от историята. Те взимат каквото намерят и го продават на частни колекционери или дилъри, които не внимават много с начина, по който са били намерени предметите. Местата на, които Дона се занимава са били са били нападнати от ловци.