— А русата? Коя беше тя?
— Не знам. – Мъжът размърда глава. – Може ли малко да отпуснете яката ми?
Проктър отслаби хватката си.
Мъжът кимна към предното стъкло.
— Ето това е длъжностното лице, което посрещна самолета и разговоря с нашия пътник.
Беше посочил нисък мъж в униформа, вероятно на около шейсет години. Стоеше под няколко лампи край един от входовете към терминала сред малка групичка хора.
— Той знае повече от всеки друг.
Проктър се вторачи в пилота с дълъг и суров поглед, бутна го обратно на седалката му и бързо излезе от самолета.
Докато крачеше към малката групичка, мъжът, за когото стана дума, погледна към него. Очите му бяха уморени, но приветливи, косата много къса, щръкнала и съвсем бяла. Когато видяха Проктър, останалите се отдръпнаха.
— Добра вечер – поздрави го мъжът на африканс.
— Добър вечер – отговори на същия език поздравеният. – Казвам се Проктър. – Знаеше, че макар официалният език в Намибия да е английският, повечето хора говореха свободно африканс – език, който беше научил в миналото при разни секретни операции.
— Говорите ли африканс? – попита белокосият.
— Да, малко. А вие говорите ли английски?
— Да – мъжът премина на английски с акцент.
— Благодаря. – Проктър посочи през рамо към бомбардиъра. – Тук съм заради младата жена, свалена от този самолет.
— Аз съм Масози Шона, управител. – Мъжът поклати глава. – Тъжна работа. Много тъжна.
— Какво се е случило? – попита Проктър.
Шона се вторачи в него.
— Извинете, каква е причината за вашия интерес?
Проктър се поколеба за миг.
— Дъщеря ми. Дъщеря ми беше на борда на този самолет.
Лицето на длъжностното лице, което беше натъжено, стана още с един оттенък по-скръбно.
— Много съжалявам. Отишла си е. Починала е по време на полета.
Проктър не беше спал или поне не повече от трийсет и шест часа. Откакто беше потеглил на висока скорост от „Ривърсайд Драйв“ № 891, се намираше под голямо напрежение и силно безпокойство. Сега почувства как нещо се къса у него. Не заплака – не беше плакал от шестгодишен, но когато заговори, усети как гласът му пресеква, а очите му започват да се пълнят със сълзи. Не ги възпря, защото подхождаха на неговото прикритие.
— Трябва да ми помогнете. Аз… аз ги следях. Пристигнах тук твърде късно. Моля ви, трябва да зная какво се е случило. Разбирате ли? Трябва да разбера!
Мъжът на име Шона го хвана за ръката.
— Много съжалявам. Ще ви разкажа всичко, което знам, макар да е съвсем малко.
— Какво стана с тялото й?
— Откараха го, господине. Частна катафалка.
— А дознанието? Патологът? Защо не е закарана в болница или морга?
Мъжът поклати глава.
— Всичко беше организирано още преди да кацнат. Бяха повикали лекар, за да посрещне самолета. Той проведе първоначалния оглед и подписа документите.
Проктър потъна в мълчание.
Длъжностното лице сви рамене, а по лицето му се изписа съчувствие.
— Вижте, аз съм само управител. Тези неща не зависят от мен.
Проктър разбра. Това не беше Америка. Ако достатъчно пари сменят собственика си, наредбите могат да бъдат заобиколени.
— Дъщеря ми… – чу се Проктър да казва. – Моето малко момиченце… Напълно сигурен ли сте, че е мъртва? Откъде може да знаете, че това наистина е била тя? Може би е била някоя друга жена?
Когато чу това, мъжът малко се опери.
— Има начин да ви помогна да се уверите.
— Готов съм на всичко.
Шона се поколеба.
— Може да се окаже тежко за вас.
Проктър махна с ръка.
Мъжът го въведе в терминала, след това минаха през няколко летящи врати и надолу по опърпан на вид официален коридор. В дъното му той отвори една от множеството врати и покани с жест Проктър да влезе вътре. В помещението имаше бюра и дузина видеомонитори с настолни компютри. Двама мъже по ризи с къси ръкави вдигнаха очи, когато двамата влязоха. С няколко кратки думи на африканс Шона ги подкани да ги оставят сами.
Сега управителят го погледна притеснено.
— Трябва да ви помоля за… малък бакшиш – обясни той. – Нали разбирате, не е за мен, а за… – той кимна по посока на вратата, през която двамата служители по безопасността току-що бяха излезли.
— Разбира се. – Проктър бръкна в чантата си и извади тънък сноп банкноти.
Мъжът ги прибра в джоба си и посочи най-близкия видеомонитор.