— И какво друго?
— Поискаха ремъци, за да вържат ковчега за пода на джипа.
— Нещо друго?
Пот се стичаше по челото на мъжа, капеше от носа му и се смесваше с кръвта върху плота.
— Не, но натовариха запасите си при ковчега.
— Какви запаси?
— Вода, бензин. Екипировка за къмпиране.
— Колко бензин?
Мъжът преглътна.
— Дузина туби, а може и повече.
— Откъде са взели припасите?
Собственикът на автокъщата поклати глава.
— Бяха в буса, с който пристигнаха.
Микробусът. Шона също беше споменал, че ги е чакал микробус. Вътре са били не само водата и бензинът, но и ковчегът с охлаждане. Диоген беше планирал всичко това в самолета, ако не и преди това. При тази мисъл Проктър усети, че го побиват тръпки.
Микробусът не е подходящ за пътуване из пустинята, за разлика от джипа.
— Видя ли накъде поеха?
Мъжът посочи с глава.
— На изток. Тръгнаха на изток по В6.
На изток. По посока на Ботсвана и пустинята Калахари.
Проктър стисна здраво ножа за писма и с рязко дръпване го измъкна от дървото и ръката на мъжа. Направи същото с шилото. След това скъса със зъби на две намасления парцал и бързо направи турникети, с които стегна ръцете.
— Трябва ми всъдеход – каза той и започна да оглежда парцела, където на светлината от единствената светеща още лампа блестяха различни коли. Между тях имаше един „Ленд Крузър“, оборудван за пътуване из пустинята.
— Този „Ленд Крузър“. Колко?
— Взимай го – каза мъжът, който, плачейки, кършеше двете си наранени ръце. – Взимай го!
— Не, ще го наема. – Проктър не искаше да го хванат с открадната кола. – Колко?
— Девет хиляди намибийски долара на седмица.
Мъжът се тръсна обратно на стола, кръстоса ръце на гърди и започна тихичко да стене, докато се поклащаше напред-назад.
Проктър отброи петстотин американски долара и ги хвърли върху кървавата маса.
— Това са пари за две седмици. Дай ми документите и касова бележка. Погрижи се всичко да е наред. – Той хвърли още една стотачка към мъжа. – Това е за медицинска помощ. И почисти тук. Дръж си устата затворена – не искам никой да знае, че съм идвал. Ако някой започне да ми досажда – полицията или военните, ще се върна да те намеря и… – Вместо да довърши изречението, Проктър показно спря погледа си върху шилото.
— Не – изстена мъжът.
Проктър погледна към охладителя за вода в ъгъла.
— Ще взема галона. Имаш ли още?
— В шкафа.
— Карти?
— Там, на лавицата.
— Резервни туби за бензин?
Мъжът свали един ключ, който носеше на верижка около врата си.
— В дъното на бараката.
Пет минути по-късно Проктър вече беше на В6 и пътуваше на изток е висока скорост. Бързаше за границата, натоварен със запас от петдесет и шест литра вода и сто и осемдесет литра бензин. Както и пълен комплект пътни карти на Южна Африка от Намибия до Ботсвана.
10.
Проктър летеше на изток по В6 първо през Витвлеи, след това през Гобабис, взимайки триста и двайсетте километра до границата с Ботсвана за около три часа. На граничния пункт смени стратегически малко пари и се увери, че автомобилът с хладилния ковчег беше минал преди по-малко от два часа. Срещу малка допълнителна сума Проктър се сдоби на място с ботсванска виза. Процесът беше бърз и ефикасен и след по-малко от десет минути той беше отново на път.
От тук насетне преследването и напредъкът на Проктър значително се забавиха.
В6 свърши и се вля в магистрала от север на юг, наречена А3. Кръстовището се намираше в периферията на пустинята Калахари – пусто и усамотено място, където нямаше хора. От тази точка нататък не можеше да бъде сигурен в коя посока е поел Диоген. Проктър подкара по пътя, който водеше на север към близкия град Ганзи. Основанието за този избор беше, че това е по-малко използваният маршрут. Беше уверен, че Диоген не е поел по А3 в южна посока. Не би рискувал да се опита с подкуп да прекара ковчег през южноафриканската граница: страната беше известна с това, че е по-строга при прилагането на законите. Някак си му се струваше логично, че Диоген ще се насочи към пустинята Калахари, а не в обратната посока.
Обаче нямаше ни най-малка представа за причината.
Когато стигна до Ганзи, оживен пустинен град, осъзна, че нещо не е както трябва. Отне му много проучвания, защото не говореше сетсуански, докато най-накрая не успя да установи, че лендроувърът не е минал оттук. Подкара обратно по А3, бавно и внимателно, докато обмисляше къде беше сбъркал. Продължаваше да вярва, че Диоген и момичето са се насочили на север, а не на юг. Това означаваше, че плячката му беше завила по един от редките черни пътища, които водеха дълбоко в Калахари. Но по кой от тях?